Разлика между версии на „Радио Свободна Европа“

→‎След 1989: уточнение, радио Нова Европа е В БЪЛГАРИЯ
(→‎След 1989: допълване на езиците)
(→‎След 1989: уточнение, радио Нова Европа е В БЪЛГАРИЯ)
В периода след 1989-а година радиото отваря свое бюро в [[София]], а централата се премества през 1995-а година от Мюнхен в [[Прага]]. Директор на българския отдел в това време е [[Румен Трайчев]], емигрант от 1966 година. В Радио Свободна Европа работят едни от най-добрите български журналисти на 90-те години – [[Милен Минчев]], [[Георги Папакочев]], [[Георги Коритаров]], [[Красимир Лаков]], [[Елена Никлева]], [[Татяна Ваксберг]], [[Диана Иванова]], [[Екатерина Бончева]], [[Асен Гешаков]], [[Стояна Георгиева]], [[Румяна Червенкова]], [[Антони Георгиев]], [[Георги Стойчев]].
 
След [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|падането на социалистическите режими в Източна Европа]] нуждата от радиото в тях се обезсмисля, но за нуждите на пропагандата се поддържат емисии в Интернет и в социалните мрежи. Българската редакция на радио „Свободна Европа“ съществува до [[2004]] г., когато е закрита<ref name="Predav"/> заедно с отделите на новите страни-членки на [[НАТО]] – [[Естония]], [[Литва]], [[Латвия]], [[Словакия]]. От 2004 до 2006 г. в България работи радио [[Нова Европа (радио)|Нова Европа]] – наследник на „Свободна Европа“.
 
В момента радио Свободна Европа/радио Свобода продължава излъчванията на 28 езика за 20 страни, все повече на изток – Русия, Башкирия и Татарстан (част от Руската Федерация), Украйна, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Афганистан, Туркменистан, Узбекистан, АфганистанИран, АрменияАзербайджан, АзербайджанАрмения, Грузия, Босна и Херцеговина, Афганистан, Бившата Югославска Република Македония, Иран, Румъния, Черна Гора, на кримско-татарски език за п-в Крим и на кюрдски език за слушателите от кюрдската общност в Ирак, Сирия, Иран и Турция
 
== Източници ==
Анонимен потребител