Уикипедия

Лициний: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Bot: Automated import of articles - append on top
Редакция без резюме
Ред 4:
| наставка =
| описание = ''[[Списък на римските императори|59-ти император]]'' на ''[[Римската империя]]''
| изображение за личността =[[Картинка:AureusLicinius-Constantine of Licinius(cropped).pngjpg|center|180px165px]]
| описание на изображението =МонетноСкулптурно изображение на Лициний I
| управление = 11 ноември 308 – 18 септември 324
| коронация =
Ред 27:
| герб =
}}
'''Валерий Лициниан Лициний''' ({{lang-la|Gaius Valerius Licinianus Licinius}}) или '''Лициний I''' е римски император през 308-324 г. Победен и детрониран от [[Константин Велики]] след две междуособни войни.
 
== Управление ==
Лициний е съратник и близък сподвижник на император [[Галерий]] и бива избран от него за съимператор, с цел да противостои на появилите се претенденти [[Константин I Велики|Константин]] и [[Максенций]]. Лициний получва ранг на [[Август (титла)|август]] на 11 ноември [[308]] г. и е назначен да управлява Тракия, Илирия и Панония.
 
През 309-310 г. Лициний удържа победи над [[готи]] и [[сармати]] по Дунав. След смъртта на Галерий през [[311]] г. Лициний води кампания и побеждава [[Максимин Дая]] в Мала Азия, ставайки владетел на повечето източни провинции ([[312]] г.). Заедно с [[Константин I]], другият останал легитимен август, си поделят сферите на влияние в Римската империя и издават т.нар. [[Милански едикт|т.нар. Медиолански едикт]] за веротърпимост ([[313]] г.)]], но след срещата им в Медиолан, тяхното съперничество прераства във война, която се провежда на Балканите.
 
=== Съюз и конфликт с Константин ===
През 313 г. Лициний взема за жена [[Флавия Юлия Констанция|Констанция]], сестрата на Константин. Но привидният съюз между двамата августи скоро е нарушен, след като Константин обвинява Лициний, вероятно основателно, че крои заговор срещу него. През октомври [[314]] годинаг. Константин надделява срещу Лициний в битката при Цибале, Панония. В следващата година трае временно примирие докато Константин и Лициний отбраняват границата по Дунав срещу [[сармати]] и [[готи]].
 
В края на 316 г. междуособната война все пак е подновена; за да предизвика Константин, Лициний издига военачалника [[Валерий Валент]] за претендент на запада, но той скоро търпи разгром в [[Битка при Мардия|битката при Мардия]] (Campus Ardiensis в Тракия, дн. [[Харманли]]). След унизителното поражение Лициний е принуден да приеме мирните условия на своя противник и да екзекутира Валент. Победителят Константин отнема [[Илирия]] и [[Панония]] от властта на Лициний, като впоследствие е сключен мир между двамата. Тогава Лициний обявява за цезар и наследник синът си от Константиновата сестра Констанция – малолетния [[Лициний II]].
[[Файл:Licinius1.jpg|150px|мини|ляво|Монета с образа на Лициний]]▼
 
=== Съуправление с Константин ===
Въпреки че първоначално Лициний се придържа към религиозната толерантност, църковната пропаганда е враждебна към него. По произход селянин от [[Дакия]] или [[Мизия]] Лициний бил необразован, склонен към насилие, а неговия характер и качества го направили доста непопулярен. Той предпочитал да фаворизира своите земляци и съселяни, спрямо гражданите се отнасял грубо и пренебрежително, а бидейки почитател на езическите порядки и закони той възстановява държавния култ към [[Юпитер (бог)|Юпитер]] и започва да преследва [[християнство|християните]] в своите владения, давайки на техния покровител Константин нов повод за конфликт.
▲[[Файл:Licinius1.jpg|150px|мини|ляво|Монета с образа на Лициний]]
 
Заети във война срещу сармати и готи, двамата императори поддържат несигурно примирие, но ситуацията се изостря когато Константин навлиза в територията на Лициний по Дунав, преследвайки бягащите варвари през 318 и отново през 321 г. Лициний обвинява Константин в нарушение на мирния договор и това довежда до нов конфликт между тях.
 
През [[323]] г. започва втора война с Константин, в която Лициний отново издига претендент – [[Секст Мартиниан|Мартиниан]], със същия минимален успех. Още в началото флотът на Лициний е победен [[Битка при Калиполис|при Калиполис]] в [[Хелеспонт]]. След разгрома в [[Битка при Адрианопол (324 г.)|битката при Адрианопол]] на [[3 юли]] [[324]] г. и последвалото военно поражение [[Битка при ХризополХрисополис|при Хрисополис]] във [[Витиния]] (18 септември 324 г.), Лициний е пленен и поставен под домашен арест в [[Тесалоника]]. Първоначално Лициний е оставен жив, но на следващата година е удушен ([[325]] г.), по заповед на Константин, който остава единствен повелител на империята.
 
<gallery caption="Галерия" align="center" perrow="3" widths="220px">
Image:Licinius gold multiple CdM Beistegui 232.jpg|Златен медалион с изображение на Лициний баща и син
Image:Aureus of Licinius.png|Монетно изображение на Лициний
Image:LICINIUS I SOLIDUS - 83000381.jpg|[[Ауреус]] на Лициний
</gallery>
 
== Външни препратки ==
{{Commons|Licinius}}
* [http://www.roman-emperors.org/licinius.htm DiMaio, Michael, „Licinius (308 – 324 A.D.)“, ''DIR'' (1997).]
* [http://www.livius.org/li-ln/licinius/licinius.html Lendering, Jona, „Licinius“, „Livius.org“.]
 
 
{| border="3" cellpadding="5" cellspacing="0" align="center" style="width:80%; background-color:#efefef"
Line 64 ⟶ 69:
|colspan="3" align="center"|[[Римска империя]]
|}
 
{{Римски императори}}
{{Римски консули 306—336 г.}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лициний“.