Септемврийско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Неенц. епитет легендарен без източник
Ред 40:
Има множество и различни причини за неуспеха на въстанието. Арестите на опитни комунистически дейци в началото на септември водят до слаба организация на въоръжените действия. В голяма част от страната дори комунистите не посрещат с ентусиазъм идеята за въстание. <ref>Грънчаров, Стойчо и Елена Стателова. пос. съч., с. 405</ref> То не избухва в големите индустриални центрове — [[София]], [[Варна]], [[Бургас]], [[Пловдив]], — където са съсредоточени повечето от привържениците на [[БКП]]. Така правителството има възможност да използва големите войскови части в тези градове срещу въстанието в селските райони. Въпреки специалните усилия на БКП за агитация сред българските войници, армията застава изцяло на страната на правителството, макар че повечето войници произхождат от бедни селски семейства, традиционно симпатизиращи на [[БЗНС]] и [[БКП]]. Железниците на страната, в които през предишните години избухват едни от най-големите стачки, по време на въстанието функционират успешно, ръководени от социалдемократическия министър [[Димо Казасов]].
 
В мемоарите на Веселин Бранев е описана следната история: Полковник Борис Бракалов, легендарен герой от войните, човек с леви идеи, разбрал за подготвяното въстание, на среща с Димитров и Коларов им предлага да мине на тяхна страна с всичките командвани от него войскови части. Димитров и Коларов му отказват.<ref>[http://liternet.bg/publish20/v_branev/sledeniat.htm Следеният човек. Спомени, предизвикани от документи.] Веселин Бранев, София: Фама, 2007</ref>
 
==Последици от въстанието==