Жупания: Разлика между версии

'''Жупания''' ({{lang-hr|županija}}, в превод ''област'') e термин, с който се обозначават териториално-административните единици в [[Хърватско|Република Хърватия]]. За първи път терминът "жупаня"„жупаня“ се появява през [[10 век]] като „[[жупа]]“ - – най-нисша степен на сдружаване на хората с кръвно сродство. Оттогава до наши дни жупаниите са традиционен начин за административно устройство на съвременната хърватска държава.

През [[10 век]] в земите на историческата област [[Далмация]] и Западна [[Босна (област)|Босна]] са образувани 11 жупании: [[Ливно]], [[Цетине]], [[Имотски]], [[Плива]], [[Псет]], [[Приморие]], [[Брибир]], [[Нона]], [[Книн]], [[Сидраг]] и [[Нин]]. През следващите две столетия на земите на днешната хърватска област [[Лишко-сенска жупания|Лика]], в [[Горски Котор]] и Хърватското приморие съществуват 4 жупании: Лишка, [[Кръбавска жупания|Кръбавска]], [[Модрушка жупания|Модрушка]] и [[Винодолска жупания|Винодолска]] жупании. През [[13 век]] в северната част на Хърватско съществуват [[Загребска жупания|Загребска]], [[Вараждинска жупания|Вараждинска]] и [[Крижевска жупания|Крижевска]], [[Вировитишка жупания|Вировитишка]], [[Горишка жупания|Горишка]] и [[Горска жупания|Горска]] жупании, a в [[Славония]] - – [[Пожешка жупания|Пожешка]] и [[Вуковска жупания|Вуковска]] жупании.

През [[Средновековие|Средните векове]] властта на жупаниите отслабва и особено след идването на [[Османска империя|османците]]. След освобождаването на Славония и [[Срем (област)|Срем]], през [[18 век]] отново са възстановени Вировитишката, Пожешка и Сремска жупания. Управител на тези жупании е бил "„''[[жупан]]''"“, който има административни, военни и съдебни правомощия и власт. През [[19 век]], след обединението на Военна Крайна (военна гранична админситративна единица в [[Австрийска империя|Австрийската империя]]) със Хърватско са устроени в осем жупании: Биеловарска-крижевска, Лишко-кръбавска, Модрушко-риешка, Пожешка, Сремска, Вараждинска, Вировитишка и Загребска. Другите хърватски земи в [[Далмация]], [[Истрия]], [[Меджимурска жупания|Меджимурие]] и [[Бараня]] остават под управлението на [[Виена]] или [[Будапеща]] и не са устроени като отделни жупании.

Жупаниите като модел на административно устройство се запазват и по времето на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]], но с приемането на ''[[Видовденска конституция|Видовденската конституция]]'' от [[1921]] г. са премахнати. По времето на нацистката окупация на Хърватско и образуването на [[Независима хърватска държава|Независимата хърватска държава]] са образувани 22 "„''velike župe''"“ (велики жупании), a [[Загреб]], като столица, има статут на отделна административна единица. По времето на [[СФРЮ|Титова Югославия]] жупанската система е заменена с окръзи и едва през [[1990]] година след приемането на така наречената "„''Коледна конституция''"“ ("Božićni„Božićni Ustav"Ustav“) жупаниите отново са въведени като административни единици в Хърватско. На [[29 декември]] [[1992]] г. хърватския парламент приема "„''Закон за устройство на териториите на жупаниите, градовете и общините''"“. С този закон Хърватско е разделено на 20 жупании и град Загреб, който има статут на отделна жупания.

Новата конституция на Република Хърватия от [[2001]] г. определя жупаниите като единици за териториално самоуправление правомощия от местно значение като образование, здравеопазване, устройство и планиране на територията и инфраструктурата. На чело на жупанията стои областен управител - – [[жупан]].

== Вижте също ==