Уикипедия

Николай Тодоров (историк): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал пред година
Редакция без резюме
Ред 53:
'''Николай Тодоров Тодоров''' е български [[академик]], учен историк-балканист с международно признание, политик и дипломат. [[Държавен глава]] на [[България]] от [[17 юли]] до [[1 август]] [[1990]] г.
 
Считан е в България за основоположник на [[балканистика]]та като самостоятелно направление в историческата наука. Автор е на над 400 труда по история. Негови монографии са публикувани в редица страни по света. Женен, с 3 деца.<ref>Николай Тодоров. Дневници (1966–1998). Том 1–2. Съст. Върбан Тодоров. Изд. „Изток-Запад“, С., 2007, 2864 стр. ISBN 978-954-321-329-0 </ref>[https://archive.org/details/NikolayTodorov.Diary1966-1998.Vol.1-2]
 
== Биография ==
Ред 63:
* ръководител на секция „История на балканските народи“ на Института по история (1962)
* основател и директор на Института по балканистика при БАН (1964, 1989)
* основател и директор на Института за външна политика към МВнР (1969 – 19741969–1974)
* директор на Единния център за наука и подготовка на кадри по история при БАН (1972 – 19781972–1978)
* заместник-председател на [[БАН]] (1983 – 19881983–1988)
 
=== Научни степени и звания ===
Ред 74:
* член-кореспондент на БАН (1974)
* академик на БАН (1979)
* доцент в СУ „Климент„Св. Климент Охридски“ (1962)
* професор в СУ ”Климент„Св. Климент Охридски“ (1966)
 
=== Международна дейност ===
* [[ЮНЕСКО]]:
** член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО (1972 – 19761972–1976)
** председател на 23-та генерална конфереция на ЮНЕСКО
** главен редактор на многотомната „История на световната цивилизация“, официално издание на ЮНЕСКО (1985)
** кандидат за генерален директор на ЮНЕСКО (1987)
* заместник-председател и председател на Международната асоциация за изследвания в Югоизточна Европа (1974 – 19791974–1979)
* генерален секретар и президент на Международния център за балканска документация и архивистика CIBAL (1976)
* член на френското дружество по историческа демография на Международната комисия по проучване на градовете
 
=== Политическа дейност ===
* посланик на България в [[Гърция]] (1978 – 19831978–1983)
 
Като учен с позиции в йерархията на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]], Николай Тодоров участва в изготвянето, но в крайна сметка не покрепя активно нейната позиция за [[Възродителен процес|Възродителния процес]]. Участва в комисия, начело с [[Александър Лилов]], която през 1982 годинаг. не препоръчва масовото принудително преименуване на [[Турци в България|българските турци]] като политически нецелесъобразно. В края на 80-те се изказва критично за за използването на историческата наука като политически инструмент, оправдаващ Възродителния процес.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 136, 173 | isbn = 9789542802914}}</ref>
 
* председател на VII [[велико народно събрание]] (1990 – 19911990–1991)
 
== Отличия ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Николай_Тодоров_(историк)“.