|
В българския език, литературните произведения по-рядко се обозначават като жанрове, а видове, като обединенията от различни сходни по сюжет, стилистика или тематичен обхват творби най-често биват групирани в '''типове'''. Тази класификация не е генерализирана, но се използва като общоприет и наложен исторически възглед в съвременното [[литературознание]]. Това донякъде се разминава, с представите на специалисти, занимаващи се с таксономия, за които тип е надродов ред от класификацираща йерархия.
Прието е за литературни жанрове да се говори, като се подразбира тематиката на художествените литературни произведения, или формата, стилистика, начина по който е структуриран литературния текст. И двете конотации са условни и наложени повече, заради общата речева семиотика, но не отговарят на ранжирането, или дефинитивно чистото класифициране на литературните текстове. Това е свързано именно с развитието на употребата на термина 'жанр'„жанр“, като наложен предимно за музикалносценичните произведения, и преминал към всички области на изкуствата.
Като подвид (или разновидност) за групиране на литературни и музикални произведения, често се използва и терминът '''форма''', като под него се разбира продължителността (или дължината) на съответното произведение. Като най-обща подялба се приемат съществуването на 3 форми – кратки, обстойни (средни, умерено продължителни) и дълги (големи, продължителни – в музиката, или дълги и разширено описателни – в литературата). При това често тези нива на йерархия се заместват с обозначние като 'кратки„кратки жанрове'жанрове“ или 'пространни„пространни жанрове'жанрове“, вместо 'кратки„кратки форми'форми“ и 'пространни„пространни форми'форми“.
=== Епос ===
**[[Бележка]]
** и др. под. {{Br}}
Първоначално материалите от този вид не се възприемат като обект на журналистиката, а като посреднически форми за разпространяване на частна и служебна информация. През шейсетте и седемдесетте години на миналия век, (първоначално във Великобритания и САЩ) започва усилено създаване на специализирана 'преса'„преса“, която издава периодика, базирана само на такива материали, затова ангажираните с публикуването им, започват да участват в редактиране и систематизиране на такива материали. Самото редактиране и систематизиране довежда до създаване на своеобразни стилистики, които биват окачествявани като '''редакционна политика''' а самите редактори, вече са посредници-медиатори, с предимно езиково образование (лингвистика, филология, журналистика). По тази причина – кратките обяви, реклами, съобщения и тяхната систематизация се категоризират, като журналистически жанр. От друга гледна точка, тези материали са част от инструментариума на [[реклама]]та и '''връзките с обществеността''' /познато под ненужното терминологизиране като '''паблик рилейшън/с/''' или отмиращия термин '''масови комуникации''', въведен в социалистическата епохата./ {{Br}}От началото на деветдесетте и след началото на 21 век, този тип журналистика постепенно е заменена с разширено представяне с мултимедийни похвати, които най-често се обозначават с „пазарна информация“ (Телевизионни пазари, интерактивни магазини /интернет, гласови поръчки/, терминологизирано като медиен '''мърчандайзинг''' /оригиналният мърчайдайзинг е разпространение на рекламни сувенири и рекламни печатни материали, както и дрехи и аксесоари, носещи фирмено лого/) {{Br}}Напоследък се забелязва сливането на рекламата с възприеманата като '''жълта''' (несериозна, клюкарска) „журналистика“ и преход към по-отбрано, минималистично и некичозно представяне на информация свързана с мода, начин на живот и етикетирането ѝ като „Светска хроника“, „Лайфстайл журналистика“, „Развлекателна журналистика“ и други подобни.
От началото на деветдесетте и след началото на 21 век, този тип журналистика постепенно е заменена с разширено представяне с мултимедийни похвати, които най-често се обозначават с 'пазарна информация' (Телевизионни пазари, интерактивни магазини /интернет, гласови поръчки/, терминологизирано като медиен '''мърчандайзинг''' /оригиналният мърчайдайзинг е разпространение на рекламни сувенири и рекламни печатни материали, както и дрехи и аксесоари, носещи фирмено лого/) {{Br}}
Напоследък се забелязва сливането на рекламата с възприеманата като '''жълта''' (несериозна, клюкарска) „журналистика“ и преход към по-отбрано, минималистично и некичозно представяне на информация свързана с мода, начин на живот и етикетирането ѝ като „Светска хроника“, „Лайфстайл журналистика“, „Развлекателна журналистика“ и други подобни.
* Светска (или лайфстайл) журналистика
** Светска '''„хроника“''' (светски репортажи, информации, анонси и др.)
{{основна|Музикален стил}}
{{основна|Музикална форма}}
'''Жанр '''—– вид музикално произведение, което е носител на типизираното съдържание и е възникнало при определени социокултурни условия, във връзка с явленията и тенденциите в съответната епоха с нейната музикална практика. Анализът на жанровите средства и индентифицирането на жанровите белези разкрива както съдържателната страна на музикалната творба, така и динамизма на музикалноисторическия процес.
*[[Симфония]]
и други
С общия израз 'жанр'„жанр“ в съременната разговорна реч се замества всяка типизация, или разновидност от музикални течения, стилове и смесици от стилове или дори видове музикални произведения.
От научна гледна точка на [[музикознание]]то, жанр е основна група от изразни средства (стилистични, хармонични, изпълнителски и изразнотематични), чрез които дадена музикална творба се числи към обща група.
**** Светско хорово и солово пеене (акапела)
В зависимост от възгледите на различни музикални школи в 'глоблната„глоблната родова класификация'класификация“ на арт музиката се добавя и съвременната джазова музика, Но разногласията са твърде големи, тъй като някои държат на мнението, че джазовата музика във всичките ѝ форми е по-скоро популярна музика, докато други наблягат на това, че е ''най-сериозната'' и трудна за изпълнение популярна музика, затова би трябвало да се числи към арт музиката. Първоначалния компромис, направен към края на осемдесетте и деветдесетте е, да се раздели джазовата музика на ''популярен джаз'', който да е събситуиран към '''популарната музика''', а класическия джаз, от зората на неговото създаване, както и експериментални течения да се причисляват към ''сериозната музика''. След началото на XXI век, най-приемливия възглед е, че джазът трябва да се третира като четвърти, самостоен род музициране, или четвърта голяма група (или музикален род). /Тази теза все още продължава да бъде оспорвана и неприемлива, предимно в средите на творците и изпълнителите на класическа музика/.
/Тази теза все още продължава да бъде осопрвана и неприемлива, предимно в средите на творците и изпълнителите на класическа музика./
=== Популярна музика ===
** Етническа музика – традиционна музика на етнос, най-малката представителна общност от хора, говорещи общ език и споделящи унифицирна битова и културна идентичност, без значение, коя е страната в която живеят.
*** Ромска (циганска) фолклорна музика („ча̀лга“, „чалгѝя“, „башалипѐ“, „джубу̀ш/джумбю̀ш/джимбю̀ш/джимбѝш манилѐ“)
*** Гагаузка народна музика (''дубрѐк''/''джубрѐк'' -– ''бубрѐк''/''губрѐк'')
*** Влашка (румънска) етномузика (''манѐа-не'' / ''манѐа-ле'' -> ''манѐле'')
*** и т.н.
**[[Танц]]ов мюзикъл
**[[Фолклор]]ен мюзикъл
**Филмова [[Рок-опера]]
Понякога, стилистичните похвати в киното, телевизията и музикалносценичните творби също биват наричани '''жанрове'''.
Не особено коректен термин е и 'изразнитермина „изразни форми'форми“, но най-характерно е употребата на '''жанр''', за стилистиката, конкретизирана и с тематика:
*[[Фантастика]] и [[Приключение|Проключения]]
** Ненаучна фантастика (Фентъзи)
** Мистика (Мистерии, Мистична фантастика /или фентъзи/)
** Фентъзи (или приказна фантастика, окултна фантастика, фантастика свързана с описване на 'паранормалното'„паранормалното“ и „свръхестественото“)
* Филми на [[ужас]]ите, екшън и криминално кино (обединени с английския термин '''Pulp Fiction''')
== Бележки ==
1) Съществуват изкуствоведи, които не приемат употребата на генерализацията 'жанр'„жанр“, като концептуална терминология и смятат, че във всяко изкуство трябва да се използват само точни терминологични определения, като тематика, стилистика, форма и т.н.
2) Употреба на 'жанр'„жанр“ за научни произведения е спорно {{Br}}
3) Употребата на 'жанр'„жанр“, като заместващо име на научна област или основна дисцилина е абсолютно неправилно. Примерно: 'литературата„литературата като жанр'жанр“, или 'киното„киното като жанр'жанр“, или често срещаното – 'Фотографията„Фотографията, като жанр на визуалните изкуства'изкуства“ са напълно недопустими и неправилни изрази.
4) Съвременната драматургия на радио и телевизионни предавания, както и многообразието от тематики, често води до използване на думата '''жанр''', като замесител на стилистичен похват за драматургия, и/или композиция на предавания. Въпреки, че е нелогично и неправилно, възприето е да се говори за тип предавания, като за телевизионни жанрове ( Примерно: "магазинни„магазинни предавания'предавания“, 'токшоу'„токшоу“-та, 'сапунени„сапунени сериали'сериали“ и т.н. – всички посочени се назовават 'различни„различни телевизионни жанрове'жанрове“, което е твърде неточно и подвеждащо.)
[[Категория:Жанрове в изкуството| ]]
|
