Скулптура: Разлика между версии

'''Скулптурата''' е вид [[изящно изкуство]], чиито произведения се изработват в обемна пространствена форма от твърди или пластични материали. Те се създават чрез оформяне или комбиниране на твърди материали, предимно от камък, като мрамор, метал, стъкло или дърво, или пластични материали като глина, плат, полимери и по-меки материали. Терминът може да се отнася и до произведения, включващи звук, текст и светлина.

 

 

Скулптурата е важна форма на общественото изкуство.

 

 

Човекът, изработващ скулптури, се нарича '''скулптор'''. Скулпторите обикновено учат в художествени школи, както повечето художници, и в даден момент се насочват към този вид изкуство.

 

 

Някои известни български скулптори са [[Андрей Николов (скулптор)|Андрей Николов]], [[Иван Лазаров]], [[Любомир Далчев]], [[Асен Пейков]], [[Марко Марков]], [[Крум Дамянов]], [[Валентин Старчев]], [[Величко Минеков]], [[Павел Койчев]], [[Крум Дерменджиев]], [[Емил Попов (скулптор)|Емил Попов]], [[Ангел Станев]], [[Иван Русев (скулптор)|Иван Русев]], [[Георги Чапкънов]], [[Красимир Рангелов]], [[Петко Москов]], [[Спас Киричев]], [[Вежди Рашидов]] , Константин Симеонов – Костика, Убавка Тончев и др.

 

1. Цели фигури: използва се младото, атлетично тяло или женска гола фигура в цял ръст.

2. Портрети: Показват възраст и силен характер.

3. Употреба на класическо облекло и атрибути на класически божества.

4. Натурализъм, базиран на наблюдение, често от живи модели.

 

 

1. Характерите представят дистанцираност и вътрешно задоволство.

2. Детайлите не разрушават чувството на ритъм между солидните обеми и разстоянията, които ги заобикалят.

3. Частите изглеждат по-солидни и широки, отколкото са.

4. Заобикалящите пространства изглеждат свещени или извън времето.

 

Неукрасената фигура на гръцката класическа скулптура е препратка към социалния статус или ролята на изобразения човек, божество или друго същество. Атлетите, жреците и боговете могат да бъдат идентифицирани по своята декорация или нейната липса.

 

 

Голите статуи често се възприемат от много общества, в зависимост от това колко дълго е живяла традицията, която подкрепя тези форми. От време на време, голата форма показва противопоставяния, често от морални или религиозни групи. Класически примери за това са отстраняването на мъжки гениталии от гръцката скулптура (например в колекцията на Ватикана) и добавянето на смокиново листо към скулптурата Давид на Микеланджело (в Британския музей, по времето, когато кралица Виктория дошла на посещение).

== Ренесанс ==

Въпреки че Ренесансът започва по различно време в различните части на Европа (в някои райони създаването на готическо изкуство продължава по-дълго), преходът от Готика към Ренесанс в Италия е означен от тенденция към натурализъм, с преклонение към класическата скулптура. Един от най-известните скулптори по време на възхода на класиката бил Донатело. Най-великото постижение на това, което изкуствоведите наричат негов класически период, е бронзовата статуя „Давид“ (не бива да се бърка с „Давид“ на Микеланджело), която в момента се намира в Баргело във Флоренция. По времето на нейното създаване, това била първата гола изправена статуя от древни времена. Замислена напълно като кръгла статуя и независима от каквито и да е архитектурни среди, тя по начало е смятана за първата велика творба на ренесансовата скулптура. Движението засяга всички аспекти на изкуството, във всички части на Италия; така, както е представена от съзнателното възраждане от археологически извори на античната маса за хранене, от великият скулптор Тулло Ломбардо, за Кастело ди Ронкаде във Венето (къщата с първите свободно стоящи пиедестали след времето на античността.)

По времето на същинския Ренесанс, периода от 1500 до 1520 г., Микеланджело е активен скулптор, с творби като „Давид“ и „Пиета“, както и „Дони Виргин“, „Бакхус“, „Мозес, Ракел, Оргеторикс“ и изображенията на членове на Медичите. „Давид“ на Микеланджело е най-вероятно най-известната скулптура в света, като нейното откриване е било на 8 септември 1504 г.

 

По подобен начин, творбите на Константин Бранкузи в началото на 20 век дали път на по-късната абстрактна скулптура. Бунтувайки се срещу натурализма на Роден и съвременниците му от късния 19 век, Бранкузи стилизирал обектите до тяхната есенция, както е показано в неговата серия от 1924 г. „Птица в пространството“. Тези елегантно рафинирани форми станали синоними на скулптурата от 20 век. През 1927 г. Бранкузи спечелил съдебно дело срещу митническите власти на САЩ, които възприели скулптурата му като „суров метал“.

 

 

От средата на 20 век модернистичните тенденции в абстрактната и фигуративната скулптура доминирали общественото въображение, а популярността на модернистичната скулптура съпътствала традиционния подход. Пикасо бил нает да направи макет за огромна 15-метрова скулптура, която да бъде построена в Чикаго. Днес тя е позната като „Чикагският Пикасо“. Той започнал проекта с голям ентусиазъм, проектирайки скулптура, която е двусмислена и някакси противоречива. Какво представлява тази фигура не е известно, може да е птица, кон, жена или напълно абстрактна форма. Скулптурата, една от най-видните забележителности в търговската част на Чикаго, била открита през 1967 г. Пикасо отказал да му се платят 100 000 долара за нея, а ги дарил на хората от града.

 

== Движение на „изкуство на околната среда“ ==

 

== Постминимализъм ==

 

=== Бронзова скулптура ===

 

=== Дърворезба ===

Отливането е процес, при който течен материал (обикновено) се излива в калъп, който съдържа празнина в желаната форма и след това му се позволява да се втвърди. Втвърдената отливка след това се изважда или калъпът се чупи, за да се завърши процесът. Отливането може да бъде използвано, за да се оформят горещи течни метали или различни материали, които се втвърдяват на студено, след като техните компоненти се смесят (например епоксидна смола, бетон, гипс или глина). Отливането най-често се използва, за да се правят сложни форми, които иначе биха били трудни (и финансово неизгодни) за направа по други начини.

 

 

== Съхраняване ==