Разлика между версии на „Скулптура“

редакция без резюме
м (Disambiguated: БюстБюст (паметник); форматиране: запетая, тире (ползвайки Advisor))
'''Скулптурата''' е вид [[изящно изкуство]], чиито произведения се изработват в обемна пространствена форма от твърди или пластични материали. Те се създават чрез оформяне или комбиниране на твърди материали, предимно от камък, като мрамор, метал, стъкло или дърво, или пластични материали като глина, плат, полимери и по-меки материали. Терминът може да се отнася и до произведения, включващи звук, текст и светлина.
 
Отлети обекти могат да бъдат представени като скулптури. Материалите могат да бъдат третирани чрез отстраняване, например резба. Могат да бъдат сглобявани, например чрез спояване, или правени по-твърди, например изпичани, формовани или отливани. Може да бъде прилагана декорация на повърхността, например оцветяване. Скулптурата сее определяпластично катоизкуство, едноизразното отсредство пластичните изкуства,е защотопластиката. включваВключва използването на материали, които могат да бъдат отливани или моделирани.
 
Скулптурата е важна форма на общественото изкуство.
 
''Ваенето'' е [[изкуство]]то на оформяне на обекти, които могат да са с всякакъв размер и от най-различен материал. Може да бъдат изработени по два начина: чрез извайване (с твърд материал – [[камък]], [[мрамор]], [[бронз]], дърво и др.) и чрез моделиране (с пластичен материал – [[восък]], [[глина]] и др.)
 
Човекът, изработващ скулптури, се нарича '''скулптор'''. Скулпторите обикновено учат в художествени школи, както повечето художници, и в даден момент се насочват към този вид изкуство.
 
Измежду най-известните скулптори са [[Фидий]], [[Лизип]], [[Праксител]], [[Мирон]], [[Поликлет]], [[Микеланджело Буонароти]], [[ЛеонардоДжовани даЛоренцо ВинчиБернини|Бернини]], [[Огюст Роден]] и др.
 
Някои известни български скулптори са [[Андрей Николов (скулптор)|Андрей Николов]], [[Иван Лазаров]], [[Любомир Далчев]], [[Асен Пейков]], [[Марко Марков]], [[Крум Дамянов]], [[Валентин Старчев]], [[Величко Минеков]], [[Павел Койчев]], [[Крум Дерменджиев]], [[Емил Попов (скулптор)|Емил Попов]], [[Ангел Станев]], [[Иван Русев (скулптор)|Иван Русев]], [[Георги Чапкънов]], [[Красимир Рангелов]], [[Петко Москов]], [[Спас Киричев]], [[Вежди Рашидов]] , Константин Симеонов – Костика, Убавка Тончев и др.
 
1. Цели фигури: използва се младото, атлетично тяло или женска гола фигура в цял ръст.
 
2. Портрети: Показват възраст и силен характер.
 
3. Употреба на класическо облекло и атрибути на класически божества.
 
4. Натурализъм, базиран на наблюдение, често от живи модели.
 
 
1. Характерите представят дистанцираност и вътрешно задоволство.
 
2. Детайлите не разрушават чувството на ритъм между солидните обеми и разстоянията, които ги заобикалят.
 
3. Частите изглеждат по-солидни и широки, отколкото са.
 
4. Заобикалящите пространства изглеждат свещени или извън времето.
 
Неукрасената фигура на гръцката класическа скулптура е препратка към социалния статус или ролята на изобразения човек, божество или друго същество. Атлетите, жреците и боговете могат да бъдат идентифицирани по своята декорация или нейната липса.
 
Ренесансът преоткрил гръцкия класически образ, например [[Дорифорос|Дорифор]] или Поликлет от V век, като това довело до появата на голи фигуративни статуи, които били разглеждани като „перфектната форма“ на човешкото тяло. Впоследствие, голотата в скулптурата и живописта често представяла идеална форма с невинност, отвореност и чистота. Все още се срещат голи скулптури. В живописта те често се правят като упражнение, за да може да се разбере анатомичната структура на човешкото тяло и да се развият умения, които трябва да послужат като основа за създаване на облечени фигури.
 
Голите статуи често се възприемат от много общества, в зависимост от това колко дълго е живяла традицията, която подкрепя тези форми. От време на време, голата форма показва противопоставяния, често от морални или религиозни групи. Класически примери за това са отстраняването на мъжки гениталии от гръцката скулптура (например в колекцията на Ватикана) и добавянето на смокиново листо към скулптурата Давид на Микеланджело (в Британския музей, по времето, когато кралица Виктория дошла на посещение).
== Ренесанс ==
Въпреки че Ренесансът започва по различно време в различните части на Европа (в някои райони създаването на готическо изкуство продължава по-дълго), преходът от Готика към Ренесанс в Италия е означен от тенденция към натурализъм, с преклонение към класическата скулптура. Един от най-известните скулптори по време на възхода на класиката бил Донатело. Най-великото постижение на това, което изкуствоведите наричат негов класически период, е бронзовата статуя „Давид“ (не бива да се бърка с „Давид“ на Микеланджело), която в момента се намира в Баргело във Флоренция. По времето на нейното създаване, това била първата гола изправена статуя от древни времена. Замислена напълно като кръгла статуя и независима от каквито и да е архитектурни среди, тя по начало е смятана за първата велика творба на ренесансовата скулптура. Движението засяга всички аспекти на изкуството, във всички части на Италия; така, както е представена от съзнателното възраждане от археологически извори на античната маса за хранене, от великият скулптор Тулло Ломбардо, за Кастело ди Ронкаде във Венето (къщата с първите свободно стоящи пиедестали след времето на античността.)
 
По времето на същинския Ренесанс, периода от 1500 до 1520 г., Микеланджело е активен скулптор, с творби като „Давид“ и „Пиета“, както и „Дони Виргин“, „Бакхус“, „Мозес, Ракел, Оргеторикс“ и изображенията на членове на Медичите. „Давид“ на Микеланджело е най-вероятно най-известната скулптура в света, като нейното откриване е било на 8 септември 1504 г.
 
По подобен начин, творбите на Константин Бранкузи в началото на 20 век дали път на по-късната абстрактна скулптура. Бунтувайки се срещу натурализма на Роден и съвременниците му от късния 19 век, Бранкузи стилизирал обектите до тяхната есенция, както е показано в неговата серия от 1924 г. „Птица в пространството“. Тези елегантно рафинирани форми станали синоними на скулптурата от 20 век. През 1927 г. Бранкузи спечелил съдебно дело срещу митническите власти на САЩ, които възприели скулптурата му като „суров метал“.
 
Влиянието на Бранкузи с неговите изразни средства – минимализъм и абстракция, се вижда през 30-те и 40-те години на 20 век, а пример за него са творци като Гастон Лачез, Сър Якоб Епщайн, [[Хенри Мур|Хенри Муур]], [[Алберто Джакомети]], [[Жоан Миро|Хуан Миро]], Хулио Гонзалес, Пабло Серрано, Жан Липшиц, а по-късно през столетието – и [[Карл Андре]] и Джон Сафер, които добавили движение и монументализъм към темата за изчистеност на линията.
 
От средата на 20 век модернистичните тенденции в абстрактната и фигуративната скулптура доминирали общественото въображение, а популярността на модернистичната скулптура съпътствала традиционния подход. Пикасо бил нает да направи макет за огромна 15-метрова скулптура, която да бъде построена в Чикаго. Днес тя е позната като „Чикагският Пикасо“. Той започнал проекта с голям ентусиазъм, проектирайки скулптура, която е двусмислена и някакси противоречива. Какво представлява тази фигура не е известно, може да е птица, кон, жена или напълно абстрактна форма. Скулптурата, една от най-видните забележителности в търговската част на Чикаго, била открита през 1967 г. Пикасо отказал да му се платят 100 000 долара за нея, а ги дарил на хората от града.
 
== Движение на „изкуство на околната среда“ ==
Творбите на изкуството на околната среда са представени от творци като Доналд Джъд, Ричард Сера, Робърт Ървин, Джордж Рики и Кристо и Жан-Клод. Те довели съвременната абстрактна скулптура до нови измерения. Творците създали „скулптурата на околната среда“ на обширни територии, които обхващали група от проекти, наречени „Ленд арт в Американския Запад“. Тази „ленд арт“„лендарт“ скулптура се представлява от артисти като Робърт Смитсън, Майкъл Хейцер, Джеймс Турел (Родън Крейтър) и други.
 
== Постминимализъм ==
 
=== Бронзова скулптура ===
Бронзът е най-използваният метал за дяланиотливане на метални скулптури. Обикновените примеси с бронз имат необикновеното и желано свойство да се разширяват малко, точно преди да застинат, като по този начин запълват и най-фините детайли на калъпа. Тяхната сила и липса на чупливост (пластичност) е предимство, когато трябва да се създават фигури в действие, особено в сравнение с различни керамични или каменни материали.
 
=== Дърворезба ===
Отливането е процес, при който течен материал (обикновено) се излива в калъп, който съдържа празнина в желаната форма и след това му се позволява да се втвърди. Втвърдената отливка след това се изважда или калъпът се чупи, за да се завърши процесът. Отливането може да бъде използвано, за да се оформят горещи течни метали или различни материали, които се втвърдяват на студено, след като техните компоненти се смесят (например епоксидна смола, бетон, гипс или глина). Отливането най-често се използва, за да се правят сложни форми, които иначе биха били трудни (и финансово неизгодни) за направа по други начини.
 
Отливането е процес на 6000 години. Най-старата оцеляла отливка е медна жаба от 3200 г. пр.н.е. Процесът на отливане е разделен на две отделни подгрупи: отливане със заменим и не-заменимнезаменим калъп.
 
== Съхраняване ==