Николай Тодоров (историк): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dimitar999 (беседа | приноси) м форматиране: 11x тире-числа, 2 интервала (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 29:
|националност =
|партия = [[БКП]] (до 1990 г.), БСП
|партия2 = Независим (1990
|родства =
|съпруг =
Ред 53:
'''Николай Тодоров Тодоров''' е български [[академик]], учен историк-балканист с международно признание, политик и дипломат. [[Държавен глава]] на [[България]] от [[17 юли]] до [[1 август]] [[1990]] г.
Приема се за основоположник на [[балканистика]]та като самостоятелно направление в българската историческата наука. Автор е на над 400 научни публикации. Негови монографии са публикувани в редица страни по света. Женен, с 3 деца.<ref>Николай Тодоров. Дневници (
== Биография ==
Ред 62:
* преподавател в Софийския университет – въвежда курс по история на балканските народи (1957)
* ръководител на секция „История на балканските народи“ на Института по история (1962)
* основател и директор на Института по балканистика при БАН (
* основател и директор на Института за външна политика към МВнР (
* директор на Единния център за наука и подготовка на кадри по история при БАН (
* заместник-председател на [[БАН]] (
=== Научни степени и звания ===
Ред 79:
=== Международна дейност ===
* [[ЮНЕСКО]]:
** член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО (
** председател на 23-та генерална конфереция на ЮНЕСКО
** главен редактор на многотомната „История на световната цивилизация“, официално издание на ЮНЕСКО (1985)
** кандидат за генерален директор на ЮНЕСКО (1987)
* заместник-председател и председател на Международната асоциация за изследвания в Югоизточна Европа (
* генерален секретар и президент на Международния център за балканска документация и архивистика CIBAL (1976)
* член на Френското дружество по историческа демография на Международната комисия по проучване на градовете
=== Политическа дейност ===
* посланик на България в [[Гърция]] (
Като учен с позиции в йерархията на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]], Николай Тодоров участва в изготвянето, но в крайна сметка не покрепя активно нейната позиция за [[Възродителен процес|Възродителния процес]]. Участва в комисия, начело с [[Александър Лилов]], която през 1982 г. не препоръчва масовото принудително преименуване на [[Турци в България|българските турци]] като политически нецелесъобразно. В края на 80-те се изказва критично за използването на историческата наука като политически инструмент, оправдаващ Възродителния процес.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 136, 173 | isbn = 9789542802914}}</ref>
* председател на VII [[велико народно събрание]] (
== Отличия ==
|