Шахбединова Имарет джамия: Разлика между версии

| име = Шахбединова Имарет джамия

| картинка = Şahabettin İmaret Mosque and the Turbe.jpg

| карта = България Пловдив

| карта-описание = Разположение в Пловдив

Централният кораб е квадратен, с носен от осмостенен барабан широк купол. Двете по-малки странични помещения са също квадратни и засводени с кубета. Отначало те са били отоплени (запазени са следи от комини) и отделени от молитвената зала чрез вътрешни стени (съборени вероятно през XVI в.), понеже са служили като завие (приют за странстващи [[дервиш]]и).<ref>Kiel, M. The Incorporation of the Balkans into the Ottoman Empire, 1353–1453. - In: The Cambridge History of Turkey. T. 1 (ed. K. Fleet). Cambridge, 2009, 187-188; Овчаров, Н. Рисунките-графити от „Имарет джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV век. С., 1987, 6-7.</ref>

 

 

Имаретът („твърде внушителна постройка, на два етажа, в правоъгълна форма“) е съборен през 1896-1897 г.<ref>Пеев, В. Пловдив в миналото. 2-ро изд. Пловдив, 2011, 268-269.</ref> От 1879 до 1885 г. в сградата на банята (Хюнкяр хамам) заседава [[Източна Румелия|източнорумелийското]] [[Областно събрание (Източна Румелия)|Областно събрание]].<ref>Пеев, Хр. Сградата на областното събрание на Източна Румелия в гр. Пловдив. – Годишник на Народния археологически музей Пловдив, 1, 1948, 202-204; Златев, Т. Българският град през епохата на Възраждането. С., 1955, 73-74.</ref> Тя е разрушена през 1923 г.<ref>Boykov, G. Architecture as a Symbol of Power: Some Thoughts on the Ottoman Architectural Heritage of Plovdiv (Filibe). – Power and Influence in Southeastern Europe, 16th-19th c. (edd. M. Baramova et al.). Berlin, 2013, [http://www.academia.edu/3562498 79].</ref> и заменена с доходно здание на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] (1931). Ханът, познат под името „Панаир хан“,<ref>Джамбов, Х., Н. Алваджиев, И. Терзийски. Паметта на един град. Пловдив, 1972, 54-55.</ref> е сринат към 1983 г. На негово място сега има паркинг за леки коли.