Историята на празника се свързва с работническото движение през [[19 век]] и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.
Началото се поставя на [[1 май]] [[1886]] годинаг. в [[САЩ]], когато профсъюзите провеждат мащабна национална [[Бунт на Хеймаркет|стачка]], в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в [[Чикаго]] полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4 души<ref>{{икона|en}} [http://www.bbc.co.uk/dna/h2g2/A627662 Как Първи май става ден на работещите] ББС (от 4 октомври 2001, проверено на 2 май 2008).</ref>. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай и 6 други са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани 7 [[анархисти]], впоследствие оправдани като невинни.
През [[1889]] г. учредителният конгрес на [[Втория интернационал]], проведен в [[Париж]], призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 годинаг. Международната конференция на социалистите в [[Амстердам]] призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.
