Уикипедия

Сняг: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
увод по ен:
добавки по ен:
Ред 25:
Снегът се отразява на различни дейности на хората, като [[транспорт]]а (с необходимостта от почистване на пътища, самолетни крила и прозорци), [[селско стопанство|селското стопанство]] (напоявайки земеделските култури), [[спорт]]а и [[военно дело|военното дело]] (влошавайки поведението на войниците и оборудването и затруднявайки придвижването им). Снегът засяга и [[екосистема|екосистемите]], създавайки изолиращ пласт през зимата, под който растения и животни по-лесно оцеляват в студа.{{hrf|Bishop|2011|1253}}
 
== Снеговалеж ==
== Общи сведения ==
[[Файл:Neige 20150124 120130.ogv|ляво|мини|Снеговалеж]]
Снеговалежите варират според [[географска ширина|географската ширина]], [[надморска височина|надморската височина]] и други фактори, които оказват влияние на времето по принцип. На ширини по-близки до [[екватор]]а, вероятността от снеговалежи е по-малка, като 35° ширина често е смятана за приблизителна граница на наличието на сняг. По западните крайбрежия на континентите сняг не вали дори на значително по-големи ширини.
 
Снегът се формира в [[облак|облаци]], които са част от по-големи метеорологични системи. В редки случаи, при много ниска температура и температурна инверсия, снежинки могат да се образуват и при ясно небе.{{hrf|Fierz|2009|80}} Физиката на развитието на снежните кристали в облаците е резултат от сложно съчетание на параметри, сред които влажността и температурата. Снеговалежите варират според [[географска ширина|географската ширина]], [[надморска височина|надморската височина]] и други фактори, които оказват влияние на времето по принцип.
Някои [[планина|планини]], дори на екватора или в близост до него, имат постоянна снежна покривка във високите си части (например [[Килиманджаро]] в [[Африка]] или [[Анди]]те в [[Южна Америка]]). Обратно, в много области на [[Арктика]] и [[Антарктика]] почти не вали сняг и снежната покривка е незначителна, тъй като при много ниски температури въздухът губи способността си да задържа водни пари.
 
=== Образуване на снегоносни облаци ===
Въпреки че [[плътност]]та дори на пресния сняг варира в широки граници, една ориентировъчна стойност е 100&nbsp;kg/m<sup>3</sup>. Отлежал сняг с високо съдържание на течна вода в резултат на топенето може да достигне плътност от порядъка на 400&nbsp;kg/m³.
Снегоносните облаци най-често се формират в зони с ниско атмосферно налягане, които обикновено съчетават топъл и студен фронт. Два други местни източника на снегоносни облаци са езерните или морски бури и ефекта на високи планини.
 
[[Файл:Feb242007 blizzard.gif|мини|Циклонална снежна буря]]
 
[[Извънтропически циклони|Извънтропическите циклони]] са области с ниско атмосферно налягане, които могат да предизвикват от заоблачаване и умерен снеговалеж до силни [[Виелица|виелици]].{{hrf|DeCaria|2005}} През есента, зимата и пролетта атмосферата над континентите изстива достатъчно в цялата дебелина на [[тропосфера]]та, така че да възникнат снеговалежи. В Северното полукълбо северната част на зоната с ниско налягане образува най-много сняг.{{hrf|Tolme|2004|298}}
 
=== Снежинки ===▼
[[Картинка:SnowflakesWilsonBentley.jpg|мини|250px|Снежинки от [[Уилсън Бентли]], 1902]]▼
[[Файл:LT-SEM snow crystal magnification series-3.jpg|165п|ляво|мини|Кадри от [[електронен микроскоп]]]]▼
 
Интересен въпрос е защо разклоненията на снежинките са [[симетрия|симетрични]] и защо всеки две снежинки обикновено изглеждат различни. Снежинките винаги са симетрични с шест разклонения, което се дължи на шестоъгълната [[кристална структура]] на обикновения [[лед]], известен като I<sub>h</sub>.▼
 
Съществуват две обяснения за симетрията на снежинките. Първо, възможно е да съществува трансфер на [[информация]] между разклоненията, така че растежът на всяко от тях да се отразява на растежа на останалите. Възможните начини за осъществяване на такава комуникация са [[повърхностно напрежение|повърхностното напрежение]] или [[фонон]]ите.▼
 
Според другото обяснение, което е преобладаващо, разклоненията на снежинките растат независимо, но в среда, която е хомогенна в мащаба на отделната снежинка, което води до висока степен на визуално подобие между тях. В по-едър мащаб различията в средата са по-големи, което води до разликата във формата на отделните снежинки.▼
 
Най–често се срещат снежинки с класическата шестоъгълна форма, но често се срещат и такива с формата на шестоъгълна призма (колонка), игловидни или по–сложни конформации от горепосочените.▼
 
Въпреки това, идеята, че никои две снежинки не са еднакви, е некоректна. Напълно възможно е, макар и не много вероятно, две снежинки да бъдат визуално идентични, ако средата, в която се формират, е сходна, тъй като са образувани близо една до друга или просто по случайност.▼
 
=== Видове снеговалежи ===▼
1. Хапре  – вид снеговалеж, при който се наблюдава плавно падане на снежинки без наличие на вятър.▼
 
2. Парле  – вид снеговалеж, при който се наблюдава плавно падане на снежинки с наличие на вятър.▼
 
3. Стемсен  – вид снеговалеж, при който се наблюдава бързо падане на снежинки без наличие на вятър.▼
 
4.Слейкд /злейкт/ - вид снеговалеж, при който се наблюдават снежинки, които падат на посоки, под въздействието на ураганен вятър.▼
 
=== Измерване на снеговалеж ===▼
[[Файл:Snow depth sensor.jpg|ляво|мини|250п|Ултразвуков сензор за измерване на дълбочина на сняг]]▼
Измерването на количеството замръзнала течност, падаща при снеговалеж, може да се изпълни посредством [[снегомер]] или с обикновен [[дъждомер]] с диаметър от 100&nbsp;mm (пластмасов) или 200&nbsp;mm (метален). При използване на обикновен дъждомер трябва да се премахне фунията и вътрешния цилиндър, за да може снегът да пада и да се събира във външния цилиндър. Може да се добави и [[антифриз]]но вещество.▼
 
Разтопеният през пролетта сняг е значим воден източник за области в горещите климатични пояси, които са близо до планини, улавящи и задържащи зимен сняг. Значението расте, ако [[лято]]то е сухо и дълго. За такива места измерването на количеството сняг е от изключителна важност за градовете в полите на дадената планина. Често измервания се правят и посредством просто измерване на дълбочината на снега, което може да се извърши с прът. Подобно измерване обаче не дава представа за плътността и еквивалентната течност.▼
 
Най-големият снеговалеж за един сезон е измерен на връх [[Бейкър (връх)|Бейкър]] в [[Съединени американски щати|Съединените щати]] през [[1998]]  – [[1999]] г.  – 28,96&nbsp;m, което надминава предишния рекордьор [[Рейнър (връх)|връх Рейнър]], [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]], който през 1971  – 1972 получава 28,5&nbsp;m сняг. Дневният рекорд е измерен при езерото [[Силвър]] в Съединените щати през [[1921]] година  – 1,93&nbsp;m.▼
 
== История ==
Line 53 ⟶ 89:
 
Снегът има и [[акустика|акустично значение]]. Той е рехав, а между снежинките е уловено голямо количество въздух, което го прави идеален [[звукоизолация|звукоизолатор]]. Оттам идва и зимната тишина и мирът, който се разпростира над полетата. Зимата затова и е [[символ]] на почивка, спокойствие и малко дейности.
 
▲== Видове снеговалежи ==
▲1. Хапре – вид снеговалеж, при който се наблюдава плавно падане на снежинки без наличие на вятър.
 
▲2. Парле – вид снеговалеж, при който се наблюдава плавно падане на снежинки с наличие на вятър.
 
▲3. Стемсен – вид снеговалеж, при който се наблюдава бързо падане на снежинки без наличие на вятър.
 
▲4.Слейкд /злейкт/ - вид снеговалеж, при който се наблюдават снежинки, които падат на посоки, под въздействието на ураганен вятър.
 
== Снежна слепота ==
Line 67 ⟶ 94:
{{основна|Снежна слепота}}
[[Албедо]]то на прясно натрупания сняг е 90%, което води до [[снежна слепота]] ({{lang-la|Niphablepsia}}) и до намаляване абсорбирането на [[слънчева светлина]] от земната повърхност. Снежната слепота е болезнено състояние на очите, причинено от излагане на [[ултарвиолетови лъчи|ултравиолетовите лъчи]], отразени от сняг или лед. Това състояние е изключително проблемно в полярните райони и на висока надморска височина, защото на всеки 300 m количеството ултравиолетови лъчи се увеличава с 4%. Голямото албедо на снега прави нощните небеса много по-светли. Когато обаче има и облаци, светлината се връща обратно към земната повърхност. Това явление води до голямо засилване на осветеността. В големите градове се засилват и градските светлини, което води до ефекта ''„светла нощ“''. Подобен ефект се получава и при [[пълнолуние]].
 
▲== Измерване на снеговалеж ==
▲[[Файл:Snow depth sensor.jpg|ляво|мини|250п|Ултразвуков сензор за измерване на дълбочина на сняг]]
▲Измерването на количеството замръзнала течност, падаща при снеговалеж, може да се изпълни посредством [[снегомер]] или с обикновен [[дъждомер]] с диаметър от 100&nbsp;mm (пластмасов) или 200&nbsp;mm (метален). При използване на обикновен дъждомер трябва да се премахне фунията и вътрешния цилиндър, за да може снегът да пада и да се събира във външния цилиндър. Може да се добави и [[антифриз]]но вещество.
 
▲Разтопеният през пролетта сняг е значим воден източник за области в горещите климатични пояси, които са близо до планини, улавящи и задържащи зимен сняг. Значението расте, ако [[лято]]то е сухо и дълго. За такива места измерването на количеството сняг е от изключителна важност за градовете в полите на дадената планина. Често измервания се правят и посредством просто измерване на дълбочината на снега, което може да се извърши с прът. Подобно измерване обаче не дава представа за плътността и еквивалентната течност.
 
▲Най-големият снеговалеж за един сезон е измерен на връх [[Бейкър (връх)|Бейкър]] в [[Съединени американски щати|Съединените щати]] през [[1998]] – [[1999]] г. – 28,96&nbsp;m, което надминава предишния рекордьор [[Рейнър (връх)|връх Рейнър]], [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]], който през 1971 – 1972 получава 28,5&nbsp;m сняг. Дневният рекорд е измерен при езерото [[Силвър]] в Съединените щати през [[1921]] година – 1,93&nbsp;m.
 
== Забавления ==
Line 85 ⟶ 104:
== Вреди ==
Снежните натрупвания по пътищата и улиците обикновено водят до затруднения в транспорта и са причина за допълнителни разходи за [[снегопочистване]]. Натрупването на тежък сняг по покривите на сградите може да доведе до срутвания. В планините могат да се образуват лавиноопасни натрупвания, които да предизвикат животозастрашаващи лавини. При топене на снега от покривите на сградите често възникват малки лавини, които могат да застрашат минувачи и паркирали автомобили. Големи ранни снеговалежи могат да нанесат значителни поражения на дървета.
 
▲== Снежинки ==
▲[[Картинка:SnowflakesWilsonBentley.jpg|мини|250px|Снежинки от [[Уилсън Бентли]], 1902]]
▲[[Файл:LT-SEM snow crystal magnification series-3.jpg|165п|ляво|мини|Кадри от [[електронен микроскоп]]]]
 
▲Интересен въпрос е защо разклоненията на снежинките са [[симетрия|симетрични]] и защо всеки две снежинки обикновено изглеждат различни. Снежинките винаги са симетрични с шест разклонения, което се дължи на шестоъгълната [[кристална структура]] на обикновения [[лед]], известен като I<sub>h</sub>.
 
▲Съществуват две обяснения за симетрията на снежинките. Първо, възможно е да съществува трансфер на [[информация]] между разклоненията, така че растежът на всяко от тях да се отразява на растежа на останалите. Възможните начини за осъществяване на такава комуникация са [[повърхностно напрежение|повърхностното напрежение]] или [[фонон]]ите.
 
▲Според другото обяснение, което е преобладаващо, разклоненията на снежинките растат независимо, но в среда, която е хомогенна в мащаба на отделната снежинка, което води до висока степен на визуално подобие между тях. В по-едър мащаб различията в средата са по-големи, което води до разликата във формата на отделните снежинки.
 
▲Най–често се срещат снежинки с класическата шестоъгълна форма, но често се срещат и такива с формата на шестоъгълна призма (колонка), игловидни или по–сложни конформации от горепосочените.
 
▲Въпреки това, идеята, че никои две снежинки не са еднакви, е некоректна. Напълно възможно е, макар и не много вероятно, две снежинки да бъдат визуално идентични, ако средата, в която се формират, е сходна, тъй като са образувани близо една до друга или просто по случайност.
 
== Галерия ==
Line 114 ⟶ 119:
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Bishop | first = Michael P. | coauthors = Helgi Björnsson, Wilfried Haeberli, Johannes Oerlemans, John F. Shroder, Martyn Tranter | editor-last = Singh | editor-first = Vijay P. | editor2-last = Singh | editor2-first = Pratap | editor3-last = Haritashya | editor3-first = Umesh K. | year = 2011 | isbn = 9789048126415 | title = Encyclopedia of Snow, Ice and Glaciers | publisher = Springer Science & Business Media | url = https://books.google.com/books?id=mKKtQR4T-1MC&printsec=frontcover&dq=snow+formation&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjW27KZ4sbQAhWF4yYKHSurBWwQ6AEIKDAD#v=onepage&q=snow%20formation&f=false | access-date = 2016-11-25 | lang = en}}
* {{cite web | last = DeCaria | title = ESCI 241&nbsp;– Meteorology; Lesson 16&nbsp;– Extratropical Cyclones | publisher = Department of Earth Sciences, Millersville University | date = December 7, 2005 | year = 2005 | url = http://www.atmos.millersville.edu/~adecaria/ESCI241/esci241_lesson16_cyclones.html | accessdate = 2009-06-21 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20080208224320/http://www.atmos.millersville.edu/~adecaria/ESCI241/esci241_lesson16_cyclones.html | archivedate = 2008-02-08 | lang = en}}
* {{cite book | last = Hobbs | first = Peter V | title = Ice Physics | publisher = Oxford University Press | date = 2010 | location = Oxford | isbn = 978-0199587711 | lang = en}}▼
* {{cite journal | last = Fierz | first = C. | coauthors = R.L. Armstrong, Y. Durand, P. Etchevers, E. Greene, D.M. McClung, K. Nishimura, P.K. Satyawali, S.A. Sokratov | title = The International Classification for Seasonal Snow on the Ground | place = Paris | publisher = UNESCO | series = IHP-VII Technical Documents in Hydrology | volume = 83 | year = 2009 | pages = 80 | url = http://unesdoc.unesco.org/images/0018/001864/186462e.pdf | access-date = 2016-11-25 | lang = en}}
* {{cite book | last = Rees | first = W. Gareth | title = Remote Sensing of Snow and Ice | publisher = CRC Press | year = 2005 | isbn = 9781420023749 | url = https://books.google.com/books?id=780IKxPcqpYC&pg=PA2&lpg=PA2&dq=Seasonal+snow+distribution+southern+Hemisphere&source=bl&ots=d4Ln6SMc_3&sig=FJA8jfhje6sJBUIJC7GO-ITm294&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjthLOViejQAhUkB8AKHfZJCLcQ6AEILjAD#v=onepage&q=Seasonal%20snow%20distribution%20southern%20Hemisphere&f=false | access-date = 2016-12-09 | lang = en}}▼
▲* {{cite book | last = Hobbs | first = Peter V | title = Ice Physics | publisher = Oxford University Press | date = 2010 | location = Oxford | isbn = 978-0199587711 | lang = en}}
▲* {{cite book | last = Rees | first = W. Gareth | title = Remote Sensing of Snow and Ice | publisher = CRC Press | year = 2005 | isbn = 9781420023749 | url = https://books.google.com/books?id=780IKxPcqpYC&pg=PA2&lpg=PA2&dq=Seasonal+snow+distribution+southern+Hemisphere&source=bl&ots=d4Ln6SMc_3&sig=FJA8jfhje6sJBUIJC7GO-ITm294&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjthLOViejQAhUkB8AKHfZJCLcQ6AEILjAD#v=onepage&q=Seasonal%20snow%20distribution%20southern%20Hemisphere&f=false | access-date = 2016-12-09 | lang = en}}
* {{cite journal | last = Tolme | first = Paul | title = Weather 101: How to track and bag the big storms | journal = Ski Magazine | volume = 69 | issue = 4 | pages = 298 | publisher = Skimag.com | date = December 2004 | year = 2004 | url = https://books.google.com/books?id=t1DaXO7wF20C&pg=PA126&dq=low+pressure+area+snow&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiX7ajd78nQAhVh4YMKHbl8ALEQ6AEILDAD#v=onepage&q=low%20pressure%20area%20snow&f=false | issn = 0037 – 6159 | access-date = 2016-11-27 | lang = en}}
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сняг“.