Разлика между версии на „Печенеги“

м (форматиране: 2x тире-числа (ползвайки Advisor))
[[Ислям|Мюсюлманските]] автори наричат печенегите ал-баджанак ([[Ал-Масуди]]), ал-буджанак ([[Ибн Хаукал]]) или ал-бедженек ([[Махмуд Кашгари]]) и по правило свързват произхода им с [[Яфет]] – най-малкият син на [[Ной]].
 
Във [[Византия|византийските]] извори сведения за печенегите се дават предимно в произведението на [[Константин Багренородни]] „[[За управлението на империята]]“. В него се споменава и древното им име, носено до преселението в Южноруските [[степ]]и – ''кангари''. В поемата,,[[Шахнаме]]” се споменава, че столицата на [[Туран]] е „''цветущият Канг''“. В китайските извори пък се споменава владението [[Кандзю]], което в първите векове от новата ера било силно и могъщо, а в средата на [[5 век]] било подчинено от [[ефталити]]те. Страната Кандзю (КанКанг) се е намирала в степите между река [[Иртиш]] и [[Аралско море]]. В „Мартиролога“ на [[Мар Григора]] се казва още, че в [[542]] година [[Персия|персийският]] шах [[Хозрой I Ануширван]] предприел поход на север и на границата между [[Армения]] и [[Грузия]] и воювал с народа кангарайе/хангарайе. Според някои автори кангарите са ираноезична група, смесила се с тюркоезичните печенеги. Етнонимът „кенгерес“ се среща и в [[Орхонски надписи|Орхонските надписи]] от първата половина на [[8 век|VIII век]], в които се споменава, че кенгересите воювали с [[тюргеши]]те. По това време печенегите обитават долното и средното течение на река [[Сърдаря]]<ref>Гумилев, Лев Н. Древние тюрки, Москва 1993, с. 266.</ref>.
 
Друга ираноезична група, за която се смята, че е включена в печенежката общност, са т.нар. халиси, произхождащи от района на [[Хорезм]] и бреговете на [[Каспийско море]].<ref>Павлов, Пламен. Бунтари и авантюристи в средновековна България., [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/buntyt.htm] [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/voenachalnici.htm]</ref>
Анонимен потребител