Ботров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м форматиране: 4x тире-числа, 3x нов ред, 7 интервала, запетая, кавички, тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 9:
}}
'''Ботров''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[Община Бяла (
== География ==
Село Ботров се намира в община Бяла, област Русе, в близост до селата Стърмен, Брестовица и Долна Студена. Селото е разположено в средната част на Дунавската равнина, на 107 м надморска височина. На запад се намира река Янтра и местността „Каваклък“, на изток са местностите „Татарлък“, „Дамовете“ и „Боруна“ (на турски Бурун), на север е местността „Марзана“, а на юг са Гюргенлийската гора и местностите „Мешелик“ и „Боба“. Релефът е равнинно-хълмист, а климатът
В селото има подпочвени води и две столетни чешми. Едната е от 1856 г., а другата е от 1909 г. През началото на 20 век населението на селото надминава 1500 души и с течение на времето бързо намалява. В Ботров се отглеждат основно житни култури (пшеница, царевица, слънчоглед), овощни култури, както и домашни животни.
== История ==
Тракийско, антично, късноантично и средновековно укрепено селище се намира на 3,1 km на югозапад по права линия от центъра на село Ботров, на десния бряг на река Янтра, зад Пустата гора, в местността „Калето“ върху равен терен. Градището е заградено с нисък вал и има четириъгълна форма, със страни: западна – 240 m, източна – 210 m, северна – 225 m, южна – 235 m. Заема площ от 58 дка. Валът неколкократно е преустрояван. В ъглите е имало бастиони, а на четирите страни е имало входове. Покрай западната и южната страна личат следи от ров, който е бил запълнен впоследствие. Той е бил широк 3 m и дълбок 2 m, отделен с еднометрова берма от защитна стена със сложно устройство. Крепостните стени са разрушени. Крепостният зид представлява изградена от чимове стена, положена в траншея с дълбочина 0,2
Последната реконструкция на крепостната система на селището е била извършена през първата половина на VIII в. Селището по време на цялото си съществуване запазва селския си облик и в края на XIII в. е напуснато вследствие на номадски нападения. Населението се е преместило на север в сегашната местност „Каваклък“ точно до река Янтра и нарекли новото си село „Боготров“. Самото име подсказва, че селото е било българско, което брояло 40 порти (стари къщи).
▲Тракийско, антично, късноантично и средновековно укрепено селище се намира на 3,1 km на югозапад по права линия от центъра на село Ботров, на десния бряг на река Янтра, зад Пустата гора, в местността „Калето“ върху равен терен. Градището е заградено с нисък вал и има четириъгълна форма, със страни: западна – 240 m, източна – 210 m, северна – 225 m, южна – 235 m. Заема площ от 58 дка. Валът неколкократно е преустрояван. В ъглите е имало бастиони, а на четирите страни е имало входове. Покрай западната и южната страна личат следи от ров, който е бил запълнен впоследствие. Той е бил широк 3 m и дълбок 2 m, отделен с еднометрова берма от защитна стена със сложно устройство. Крепостните стени са разрушени. Крепостният зид представлява изградена от чимове стена, положена в траншея с дълбочина 0,2-0,3 m, широка 2,5 m, подпряна отзад със земен насип и облицована от външната страна със зид от ломени камъни, споени с кал, чиито основи са на 0,2 m по-високо от тези на стената от чимове. В югозападния ъгъл на укреплението е разкрита плътна кула, за която се счита че е добавена впоследствие. В последния етап от укрепяването на селището, неговите жители издигнали плътни правоъгълни издатъци по протежението на цялата стена. Селището е било застроено с типичните за българското ранно средновековие вкопани жилища. Имало е и наземни жилища със стени от плет измазани с глина. Около 60-80 жилищни постройки са били разположени в пределите на укрепленията.
През 15 век, холерата (чумата) взима много жертви, повечето знаменити хора измират и остават само седем порти. От страх, че и те ще измрат, хората се заселват в други села. Едни тръгват за Дебелец (Търновско), други за село Сломер зад Карайсен. Останалите семейства в село Боготров, вместо да бягат да се заселват към другите села предпочели пак да се преместят, но на североизток и да заселят в заслонената от местността „Въжика“ (седловина между три хълма в днешното село Ботров). Изборът им не е случаен. Почвата била плодородна, местността била гориста,
▲Последната реконструкция на крепостната система на селището е била извършена през първата половина на VIII в. Селището по време на цялото си съществуване запазва селския си облик и в края на XIII в. е напуснато вследствие на номадски нападения. Населението се е преместило на север в сегашната местност „Каваклък“ точно до река Янтра и нарекли новото си село „Боготров“. Самото име подсказва, че селото е било българско, което брояло 40 порти (стари къщи).
▲През 15 век, холерата (чумата) взима много жертви, повечето знаменити хора измират и остават само седем порти. От страх, че и те ще измрат, хората се заселват в други села. Едни тръгват за Дебелец (Търновско), други за село Сломер зад Карайсен. Останалите семейства в село Боготров, вместо да бягат да се заселват към другите села предпочели пак да се преместят, но на североизток и да заселят в заслонената от местността „Въжика“ (седловина между три хълма в днешното село Ботров). Изборът им не е случаен. Почвата била плодородна, местността била гориста, имало и подпочвени води.
През 18 век, под ръководството на богат турчин на име „Бодур бей“ (от което име носи и името Ботров) от Анадола (по-точно от област Караман) са привлечени много семейства към новото село, и са ангажирани в обработване на земи и отглеждане на животни. Оттогава до днес турското население живее в селото.
Line 28 ⟶ 27:
В средата на XVIII век е построена първата джамия с минаре, но с времето не издържала много и се е съборила сама.
В началото на 19 век е построена втората джамия, като е функционирала и като джамия, и като класно духовно училище. Имала е вид на къща (без минаре). Поради липсата на минаре, Ходжата стъпвал на специално издялан за целта камък и от това място изпълнявал своята служба. Днес, този камък служи отново, но в турските гробища, където, на същият този камък се полага ковчега на покойника и му се отправят последните молитви. Ходжа Мюмюн е последният Ходжа на селото. Децата са учели на пишат и четат на старотурски и арабски, както и да смятат. През 1955 е съборена и на нейното място днес има хранителен магазин на
През 1850 г. е открито турско училище. Училищната сграда е била типична за сградите от Възрожденската епоха – на два етажа с малък балкон. Измазана е с вар. Има маза, на която са влизали непослушните ученици, за да бъдат наказани. Но през 1950 г. е затворена от властите и забранено ученето на турски език. След това сградата е продадена като жилищна сграда.
През 1905
По време на Втората световна война (1944
В първите години на социалистическия режим в България, са организирани ТКЗС-та, в които фигурират различни отрасли на животновъдството и растениевъдството. В местностите „Текето“ и „Моруница“ (на турски „Морунса“) са създадени овощни градини и построени овцеферми и ферми за голям рогат добитък и свинеферма.
Line 55 ⟶ 54:
Югозападно от селото, до Пустата гора, край река Янтра, се намира чешмата Боба (от турски Баща), построена през 1856 г. от алевийския светец Теке Баба. Както първата чешма, така и тази има надпис в горната си част. За жалост, голяма част от надписа претърпяла ерозия, но това показва, че е доста по стара от първата. Част от надписа е „КОРЕНЯЫГЪ ОТЪ СЕЛО БОТРОВЪ.“ Това изречение е последното от текста и се разбира доста трудно.
Според местната легенда, Теке Баба е бил много висок, силен, с дълга до колене брада и светец с магични сили. По времето на Руско-турската война, той се е сражавал с руснаците, за да опази местните хора. Но руснаците в крайна сметка са го убили и изведнъж се е появил голям смерч, който вдигнал руснаците във въздуха, и те били хвърлени край околностите на селото. Теке Баба е погребан от местните мюсюлмани на един висок хълм, който се намира в началото на селото, близо край чешмата Боба. Тази местност от векове е била призната като свещена и мистична.
Сградата на старото кметство се намира в центъра на селото. Постройката е във Възрожденски стил – двуетажна сграда, на която първият етаж е разделен на две (склад и поща), а на втория се провеждат местните избори. Преди 1989 г. там е имало и докторски кабинет. По време на мандата на г-н Джевдет Шавков е построено ново Кметство.
Line 65 ⟶ 64:
== Други ==
Селото е електрифицирано, водоснабдено и с изградени съобщителни мрежи. От тук минава и автобусен транспорт. Работят кметство, пощенски клон, читалище с библиотека и търговски обекти. В общинския център Бяла са най-близките учебни и здравни заведения.
{{Мъниче селища в България}}▼
[[Категория:Села в област Русе]]
▲{{Община Бяла (Област Русе)}}
▲{{Мъниче селища в България}}
| |||