Уикипедия

Благоевград: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15:
| площ = 28,909
}}
'''Благо&#768;евград''' (до 1950 г. '''Го&#768;рна Джумая&#768;''') е икономически, културен и образователен център на Югозападна [[България]] и главен град на едноименните [[Благоевград (област)|област]] и [[Благоевград (община)|община]]. Според преброяване на Националния статистически институт към 31 декември 2015 годинаг., градът е с население от 69 610 души.<ref>[http://www.nsi.bg/bg/content/2975/население-по-области-общини-местоживеене-и-пол Национален статистически институт]</ref>
 
== География ==
Благоевград е разположен в долината на [[Струма]] и през него тече по-малката река [[Бистрица (Благоевградска)|Бистрица]]. Намира се на 360 метрам надморска височина в [[Благоевградска котловина|Благоевградската котловина]] между планините [[Рила]] и [[Влахина]] и е в непосредствена близост до [[Пирин]] планина.
 
Благоевград се характеризира с предимно планински и котловинен релеф, като подземните води се подхранват от Бистрица. Благоевград е сред градовете с най-много слънчеви дни в годината.<ref>http://dariknews.bg/city2008.php?criteria=96</ref> Климатът е преходно-континентален, дължащо се на въздушните маси, които проникват от юг по долината на река [[Струма]]. Градът е защитен от студените северни ветрове поради естествената преграда на високите рилски масиви и възвишенията при село [[Бело поле (Област Благоевград)|Бело поле]]. Планинският бриз, спускащ се от Рила по поречието на Бистрица охлажда въздуха през летните горещини. Ветровитостта е умерена – 1,6 метра в секундам/сек. Благодарение на множеството планински гори около града и липсата на промишлени замърсители, въздухът в Благоевград е чист. Зимата е мека, кратка и почти безснежна, средната температура през януари е 0,6°С. Лятото е дълго и сухо, отличава се с малкото количество валежи. Средната юлска температура е 23,4°С а максималната измерена температура в Благоевград е 41.6°С. Средната годишна температура е приблизително 12,6°С.
 
<center><gallery widths="200px" heights="150px" perrow="4">
Ред 117:
По време на [[Възраждане]]то от източната страна на Бистрица се застроява Вароша – българската махала на града. През 30-те години на 19 век оттук минава френският геолог [[Ами Буе]], който описва ''Джумая'' като град с 3000 до 4000 жители, в който живее наследствен войвода. Джамиите доказват, че има доста турци и помаци, наред с българите. Улиците са настлани и твърде неправилни. Според французина българите наричат града ''Шума'' (от „шума“ – гора).<ref>Френски пътеписи за Балканите, XIX век“. София, Наука и изкуство, 1981, стр.348.</ref>
 
В 1844 годинаг., след издействането на султански ферман, във Вароша е осветена църквата „[[Въведение Богородично (Благоевград)|Въведение Богородично]]“, достроена и изографисана в следващите 50 години. В [[1845]] година руският славист [[Виктор Григорович]] на път от [[Мелник]] за [[Рилски манастир|Рилския манастир]], посещава града и пише в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“:
 
{{цитат|...след като оставих село [[Симитли|Семитлия]], влязох в долина, украсена от градчето Джумая на река Струма. Нощта прекарах у гостоприемните му жители. Джумая има една църква „Въведение на Пресвета Богородица“ и неголямо българско училище.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text4.phtml?id=2235 Григоровичъ, Викторъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.]</ref>}}
 
Във Вароша се намира и къщата на [[Георги Измирлиев]] Македончето, участвал в Освободителните движения. През 1866 годинаг. е основано и читалището на града.
 
[[Картинка:Rename Gorna Dzhumaya Blagoevgrad.jpg|мини|upright=0.73|Указ на Президиума на Народното събрание за преименуване на град Горна Джумая в град Благоевград]]
 
В 1891 годинаг. [[Георги Стрезов]] пише за града:
 
{{цитат|Центърът Горна Джумая (Джума-баля), е спретно градче с неповече от 1200 къщи. През бурните години от 1877 – 1879 по-голямата част от населението в града, както и в околията, се изселило; градът се ограбил, опустошил. По-голямата част от къщите са нови; а жителите са преселници от разни страни. Най-много нахлули цинцари и гърци от [[Мелник]] и [[Сяр]], които са прибрали речи цялата търговия. Градът като пограничен, расте и успява от ден на ден. Жалко е само, че всичката работа бяга в чужди ръце, а [[българщина]]та отслабва. Преди време тоя град бил един от най-разбудените; сега страшно е, да не се отвори и в тоя чисто български град гръцко училище. В Джумая има две бани с минерални води: една в чаршията, друга по-навън. В подирната има и един камък с надпис. В черковния двор има камък с гръцки надпис, пренесен от [[Струмски чифлик]]. 1 училище. Една църква, българска.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-ИзтМакед Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 18 – 19.]</ref>}}
 
През 1900 година г.според известната статистика на [[Васил Кънчов]] населението на Горна Джумая (''Йокари Джумая'') брои 64406 440 души, от които 12501 250 [[българи]], 45004 500 [[турци]], 60 [[гърци]], 250 [[власи]], 180 [[евреи]] и 200 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_19.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.191.]</ref>
 
При избухването на [[Балканската война]] през 1912 годинаг. шестдесет и четири64 души от града са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.838.</ref>
 
=== В България ===
На 5 октомври 1912 г. Горна Джумая е освободена от българската армия. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 годинаг. турското население в голяма степен се изселва и в града се заселват многочислени маси българи бежанци, идващи от [[Егейска Македония]] и [[Вардарска Македония]]. Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година Горна Джумая брои около 7000 души, от които едва 30 турски семейства, 100 семейства заможни [[арумъни|власи]] и малко евреи и цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm#a2 Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.]</ref>
 
Постепенно започва благоустройството и хигиенизирането на града. През 1920 г. тук се премества [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската гимназия]], днес [[Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“]]. Откриват се първоначално две основни училища – Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се Археологичен музей.
Ред 140:
През 1919 г. излиза първият вестник в Горна Джумая „[[Македонска сълза]]“. През лятото на 1923 г., в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 година започва по-щателното благоустрояването на центъра. През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище и тогава се оформя площад „Македония“ и прилежащите му улички. До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата, кръчмите и гостоприемниците. През есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове, обаче, се електифицират едва в последвалото десетилетие.
 
На мястото на днешното „Златно пиле“ се е помещавал хотел „София“. През 20-те години хотел „Лондон“ се намирал срещу днешния „Космос“, съществувал е и хотел „Пирин“ на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 годинаг., но били само на по-големите търговци и фирми. През февруари 1933 годинаг. в Горна Джумая се организира [[Първи велик македонски събор|Първият велик македонски събор]] на българската бежанска общност от Македония. По повод 30-годишнината от [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е построен [[Паметник на незнайния македонски четник|Паметника на незнайния македонски четник]], който обаче е разрушен след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година<ref>[https://archive.is/20121209173958/www.museumblg.com/downloads/Blagoevgrad_istoria_1.doc паметник на незнайния четник&cd=18&hl=en&ct=clnk&client=firefox-a „История на днешен Благоевград“, взето от www.museumblg.com на 16.03.2010 г.]</ref>.
 
Едва през 1934 година се прекарва водопровод, като до този момент водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 година се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с [[Дупница]], отпразнувано отново с всеобщо веселие.
 
Кметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе „Плаза“, а площада – в стария турски конак. На 9 май 1950 годинаг. Горна Джумая е прекръстена на Благоевград в чест на политическия деец [[Димитър Благоев]]. През 1954 годинаг. към него е присъединено село [[Грамада (квартал на Благоевград)|Грамада]], а през 1973 годинаг. и село [[Струмско]]. В 1955 г. е построен паметник на Гоце Делчев, висок 8 метра. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Партийният дом (днес [[Американски Университет в България|Американския университет]]), кметството, поликлиниката; оформя се площад „Георги Измирлиев“ и се пускат фонтаните.
 
== Население ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Благоевград“.