Албърт Кинг: Разлика между версии

| период_на_активност = [[1953]] - – [[1992]]

'''Албърт Кинг''' (на [[английски език{{lang-en|английски]]: '''Albert King'''}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[блус]] [[китарист]] и [[певец]]. Един от тримата "крале"„крале“ на [[блус]]а заедно с [[Б.Б.Кинг]] и [[Фреди Кинг]], известен като "The„The Velvet Bulldozer"Bulldozer“ ("Кадифения„Кадифения Булдозер"Булдозер“).

== Живот и кариера ==

Албърт Кинг е роден в [[Индианола (Мисисипи)|Индианола]], [[Мисисипи]]. Бащата на Албърт бил странстващ проповедник, който напуска семейството им, когато той е на 5-годишна възраст. Майка му се омъжва за фермера Уил Нелсън и Албърт приема неговата фамилия.

С фамилията "Кинг"„Кинг“ той започва да се подписва през петдесетте години след успеха на песента "Three„Three O'Clock Blues"Blues“ на [[Б.Б.Кинг]]. Новото му семейство се премества във [[Форест Сити]], [[Арканзас]]. В ранните си години работи на плантациите за [[памук]], заедно с родителите си. Когато пораства се устройва на работа като шофьор на булдозер.

Първото си музикално влияние получава от доведения си баща, който често свири на [[китара]]. През детството си пее [[госпъл]] в местната църква, а първата си китара сглобява сам от подръчни материали. През [[1942]] г. си купува истинска китара от негов приятел за един долар и двадесет и пет цента. Вдъхновен от музиката на [[Слепия Лемън Джеферсън]], [[Сони Бой Уилямсън II]], [[Ти Боун Уокър]], и [[Лони Джонсън]], той упорито се упражнява на новата си китара. Начинът му на свирене е необичаен. Тъй като е левичар - – китарата е обърната, но струните не са нагласени като за левичар, а най-дебелата шеста струна "ми" „ми“ е поставена най-отдолу. Настройката е по-ниска от стандартната като струните са максимално отпуснати. Освен това през целия си живот свири с пръсти и не използва перце.

През [[1950]] г., Албърт случайно се запознава с М.С. Райдър - – собственик на известния в [[Оцеола]], [[Арканзас]] клуб "Т„Т-99"99“ . [[Оцеола]] се намира между [[Мемфис (Тенеси)|Мемфис]] и [[Сейнт Луис]] и всяка група, която свирела в двата града задължително минавала през "Т„Т-99"99“. През годините в този клуб свирят такива музиканти като [[Б.Б.Кинг]], Боби Бланд, Джони Ейс и др. В [[Оцеола]] Албърт Кинг започва професионалната си кариера на музикант с групата ''In the Groove Boys'', в която свири вече с [[електрическа китара]] "Епифон"„Епифон“, купена за 120 долара.

''In The Groove Boys'' стават популярна група и освен в "Т„Т-99"99“ започват да свирят и в околните на Оцеола градове и редовно да се изявяват по местната радиостанция. Барабанистът на групата - – Карл Тейт си спомня :" Албърт свиреше и на ударните инструменти. Когато пропусках радиопредаванията, той ме заместваше на барабаните, а някой друг свиреше на китарата." Самият Кинг разказва за онези времена:" Ние тогава знаехме, кажи-речи, три или четири песни, които свирехме в бавно, средно или бързо темпо." Албърт Кинг напълно се устройва в Оцеола. Раждат му се три дъщери и част от сестрите му се преселват в близост до него.

По това време Кинг решава да пробва късмета си като запише няколко песни. Не друг, а [[Уили Диксън]] урежда първия запис на младия изпълнител за звукозаписното студио “Parrot”„Parrot“. Албърт Кинг си спомня за срещата му с Диксън:”“ Чаках го половин час на улицата. По едно време той пристигна и ми казва – свири. С мене нямах нито усилвател, нито микрофон - – нищо. Но какво да правя – започнах да свиря. Той ме слуша пет минути и каза – Добре, довечера ела в студиото. Това беше всичко.”“ На [[13 ноември]] [[1953]] г. е дебютът на Албърт Кинг в звукозаписното студио. В сесията участват Уили Диксън на контрабас, заедно с музикантите на [[Елмър Джеймз]] - – пианистът Литъл Джони Джонс и барабанистът Оди Пайн. Те записват пет песни, две от които “Be„Be On Your Merry Way”Way“ и “Bad„Bad Luck Blues”Blues“ излизат като сингли. На тези първи записи все още не личи стилът на Кинг, който той ще изгради през 60-те години. Песните са изпълнени твърде традиционно, макар че още по това време гласът му звучи мощно и богато. Албърт Кинг разказва за тези сингли, че били продадени в 350 000 копия и че за тази сесия му платили 14 долара. Възможно хонорарът му да е бил точно толкова, но посоченият размер на продажбите е твърде съмнителен. 350 000 продадени копия със сигурност биха гарантирали поява на песните в класациите и пускането им по радиостанциите и биха довели до подписване на договор със звукозаписна компания. Това не се случва и Албърт Кинг се завръща през [[1954]] г. в Оцеола.

През [[1958]] г. Албърт Кинг се сдобива с известната си китара [[Гибсън Корпорейшън|Гибсън]] "Flying„Flying V"V“, чието тяло е с "V"„V“ образна форма. Той я кръщава "Люси"„Люси“. Може би е следвал примера на [[Б.Б.Кинг]], който нарича китарите си "Люсил"„Люсил“, но самият Кинг твърди, че името е в чест на актрисата Люсил Бол и нейното популярно комедийно шоу "I„I Love Lucy"Lucy“ ("Аз„Аз обичам Люси"Люси“).

През [[1961]] г. песента "Don„Don't Throw Your Love On Me So Strong"Strong“, с участието на Айк Търнър на пианото, достига до 14 място в [[ритъм енд блус]] класациите. През [[1962]] г. ''Bobbin Records'' фалира и Кинг издава последния си готов албум Let's Have A Natural Ball за звукозаписната компания ''Modern Blues Recordings''.

Сред колегите-музиканти Албърт Кинг е известен не само с китарната си техника, но и с тежкия си харктер. Той постоянно сменя музикантите в групата, а тези които успяват да се задържат за по-дълго са поставени под сериозно напрежение, тъй като той е изключително взискателен към начинът им на свирене. Най-вече проблеми с Кинг имат барабанистите. Тъй като той постоянно сменял темпото на свирене по време на изпълнението на дадена песен, барабанистът е трябвало безпогрешно да усеща настроението му в даден момент и да се съобразява с ритъма. Въпреки тежкия си характер обаче, Албърт Кинг плаща добре на музикантите си. По думите на много от тях - – престоят в групата на Албърт Кинг било сериозна школа за всеки музикант.

През май [[1964]] г. записва за малката независима компания ''Coun-Tree'', собственост на [[джаз]]-певеца Лео Гуден и създадена от него да пласира продукцията на неговата група ''Leo's Five''. Кинг, съпровождан от музикантите на ''Leo's Five'' записва два сингъла: Worsome Baby / C.O.D. и Lonesome / You Threw Your Love On Me Too Strong. Плочите се продават добре в [[Сейнт Луис]], [[Чикаго]] и [[Канзас Сити (Канзас)|Канзас Сити]]. Продажбите вървят по-добре дори от записите на Лео Гуден и това довежда до конфликт между двамата и бурна раздяла след един съвместен неуспешен концерт.

== Дискография ==

* [[1986]] ''The Lost Session''(с [[Джон Мейл]])