Домициан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-подтиска +потиска) |
Редакция без резюме |
||
Ред 15:
| погребан =
| предшественик = [[Тит]]
| потомство =
| наследник = [[Нерва]]
| съпруга = [[Домиция Лонгина]] <small>(развеждат се)</small> <br> [[Юлия Флавия|Юлия Тита]] <small>(негова племенница и любовница)</small>
Ред 64:
===Заговор===
В последните години принципатът на Домициан приема облика на безмилостна тирания и буди всеобща ненавист. Започвайки масови екзекуции, в края на управлението си Домициан е обзет от клинична [[параноя]], дотолкова че според Светониевите словоизлияния поставя огледала навсякъде в императорския дворец, за да вижда всичко зад гърба си, а и убива мнозина знатни поради неоснователни и нелепи съмнения. Жертва стават дори и членове на императорската фамилия – консулите [[Тит Флавий Сабин (консул 82 г.)|Флавий Сабин]] в 82 г.
През септември 96 г. Домициан става жертва на [[заговор]] в собствения си [[дворец]], организиран от неговите врагове в [[Сенат]]а, Стефан (управителят на покойната [[Юлия Флавия]]), членове на преторианската гвардия и императрица [[Домиция Лонгина]]. Според слуховете императорът знае от астрологични предсказания, че ще умре около обяд. По тази причина той не почива по това време на деня. В своя последен ден, Домициан е неспокоен и няколко пъти пита слугата си колко е часа. Момчето е посветено в заговора и го излъгва, че фаталният момент е минал. Успокоен императорът отива при своето бюро за да подпише няколко [[декрет]]а, когато е нападнат и намушкан осем пъти от Стефан. Когато римският Сенат разбира за убийството на Домициан, издава декрет да бъдат унищожени всички негови изображения, а името му било осъдено на проклятие („[[Damnatio memoriae]]“). Домициан е наследен от един от най-старите сенатори – [[Нерва|Марк Кокцей Нерва]], първият от „[[Петимата добри императори]]“.
| |||