Уикипедия

Домициан: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 27:
Пълното му наименование като император е ''Тит Флавий Цезар Домициан Август'' (от [[84]] г. получава и името ''Германик''), [[Велик понтифик]], 9 пъти избиран за консул (от [[83]] до [[88]] и през [[90]], [[92]] и [[95]] г.), [[цензор]] (от [[5 септември]] [[85]] г, – несменяем), 16-кратен [[трибун]] (от [[13 септември]] 81 – ежегодно), [[авгур]] и член на колегията на [[арвалски братя|Арвалските братя]].
 
== Ранен живот ==
Според [[Светоний]] Домициан прекарва детството си в нищета и порок, в дома му нямало нито един сребърен съд (белег на бедност), а бившият [[претор]] [[Клодий Полион]] пазел и нерядко показвал собственоръчно написана бележка от Домициан, в която той обещавал да прекара с него една нощ. Светоний пише: ''„Според някои Домициан се отдавал и на непосредствения си приемник [[Нерва]]“''. Летописците от това и по-късно време, като [[Плиний Млади|Плиний]], Светоний и [[Тацит]], излагат много подробни факти и правят осъдителни оценки за характера на Домициан – склонен към усамотение, плах и избухлив, водел ленив и изнежен живот, а оплешивяването му било неговото слабо място; мрачен и високомерен в общуването, с течение на времето се засилвала неговата коварност и отмъстителност.
 
Ред 34:
Когато Веспасиан умира на [[24 август]] [[79]] година той е наследен от Тит. Скоро Тит умира на [[13 септември]] [[81]] година. На следващия ден Домициан е провъзгласен за император от [[Преторианска гвардия|Преторианската гвардия]], с което се полага началото на неговият 15-годишен [[принципат]].
 
== Император ==
Опрян на армиите, провинциалното население, [[лумпен]]пролетариата и [[плебс]]а в Рим, Домициан твърдо налага новия режим на военен абсолютизъм. За разлика от баща си и брат си, Домициан засилва монархическите тенденции, изисквайки гражданите да се обръщат към него с високопарната титла „Доминус“ („господар“), с което предизвиква негодуванието на всички обществени слоеве. Той среща съпротивата на благородниците от Сената, сред които възникват интриги и заговори. Мнителен по природа, Домициан реагира бурно и потиска чрез терор опозицията на знатните.
[[Image:Domitian statue Vatican.png|ляво|160px|thumb|Статуя на Домициан като военачалник, в поза имитираща Октавиан Август (Ватикански музеи, Рим)]]
 
=== Вътрешна политика ===
За да запази благоразположението на широките маси от народа, Домициан възобновява масовата практика на раздаване на храна и подаръци, организира пищни представления, състезания и празненства, опрощава данъци на населението, увеличава заплатите на войниците. През [[88]] г. са отпразнувани Ludi Saeculares – секуларните (столетните) игри в Рим, на които представят зрелища с гладиатори и екзотични животни.
 
Ред 53:
[[Image:Rome Aureus Domitianus 89.jpg|ляво|260px|thumb|Златен [[ауреус]] на Домициан, издаден в чест на германския триумф]]
 
=== Външна политика и войни ===
===Войни===
Домициан води динамична и в началото успешна [[външна политика]]. По време на неговото управление Римската империя завладява земите между горното течение на [[Рейн]] и [[Дунав]], където, в т.нар. „Десетинни поля“ (Agri Decumati), са заселени римски колонисти. Против варварските заплахи там е построена система от укрепления – наземни насипи и дървени валове, защитени от стражеви кули (кастели). През 82-83 г. Домициан организира нов легион ([[I легион на Минерва|Legio I Minervia]]), нарежда неочаквана атака срещу племето [[Хати (германско племе)|хати]], а след победата е почетен с триумф и присвоява титлата Germanicus.
 
В [[Британия (римска провинция)|Британия]] военачалникът [[Гней Юлий Агрикола|Агрикола]] води поход (77-84 г.) срещу племената в [[Каледония]] (дн. [[Шотландия]]), разширява римските владения и предприема морска експедиция в [[Северно море]]. Но, за да не засенчи славата на императора, успешният пълководец е отзован в Рим, където празнува триумф, докато легионите скоро се изтеглят обратно поради невъзможност да се отбраняват тези отдалечени и негостоприемни територии.
[[File:Saalburg - Haupteingang 2009.jpg|280px|thumb|Съвременна реконструкция на укрепленията издигнати по времето на Домициан в Германия]]
 
Първо рядко, а по късно честитеЧестите нападения на [[даки]] и [[сармати]], започнализапочват да създават затруднения на империята. Тези народи, които тепърва излизат от племенния строй и започват да формират своята държавност в [[Европа]], предприемат нахлувания и опустошават римските провинции около Дунав. В започналата война с даките Рим претърпява поражение. В [[Илирик]] загива [[Преториански префект|преторианският префект]] [[Корнелий Фуск]] заедно с два [[легион]]а (85/86 г.), трагедия, която е сравнена с разгрома на [[Квинтилий Вар]] при [[Битка в Тевтобургската гора|Тевтобургската гора]]. След този случай самият Домициан пристига в [[Мизия]] за да контролира военните действия лично. Неговата намеса обаче не води до особено добър резултат. През [[89]] г. след жестоки боеве Рим е принуден да сключи с [[даки]]те [[мирен договор]], по силата на който те се задължаватсъгласяват да не нарушват границите на империята, а Домициан се задължава в замяна на това да им дава ежегодно голям паричен подарък. Въпреки провала на кампанията той празнува [[триумф]] в Рим, на който представя като трофеи и военна плячка предмети, които е взел от императорската съкровищница.
 
На източните граници на империята, войските на Рим също претърпяват неуспех. Те се опитват да завладеят проходите към брега на [[Каспийско море]], но са отблъснати от кавказките племена в дн. [[Азърбайджан]]. Тези военни неудачи подкопават авторитета на Домициан и през [[зимата на 89]] г. [[легион]]ите провъзгласяват за император легатът на провинция [[Долна Германия]] – [[Луций Антоний Сатурнин|Антоний Сатурнин]]. Узурпаторът Сатурнин, който е бил обвинен по новоиздадения закон срещу хомосексуализма, повиква на помощ германските племена, но започналият ледоход попречва на варварите да преминат река Рейн. Въпреки, че по стечение на обстоятелствата потушава този бунт без да се стигне до кърваво стълкновение, Домициан знае, че много от сенаторите са съпричастни със Сатурнин и са против него.
 
=== Заговор ===
В последните години принципатът на Домициан приема облика на безмилостна тирания и буди всеобща ненавист. Започвайки масови екзекуции, в края на управлението си Домициан е обзет от клинична [[параноя]], дотолкова че според Светониевите словоизлияния поставя огледала навсякъде в императорския дворец, за да вижда всичко зад гърба си, а и убива мнозина знатни поради неоснователни и нелепи съмнения. Жертва стават дори и членове на императорската фамилия – консулите [[Тит Флавий Сабин (консул 82 г.)|Флавий Сабин]] в 82 г. и [[Тит Флавий Клемент (консул 95 г.)|Флавий Клемент]] в 95 г., последният и заради това че приема християнството. Единствената вярна опора на императора остават войниците, които получават увеличение на заплащането.
[[File:RomaPalatino&CircoMassimo.JPG|265px|thumb|Останки от [[Циркус Максимус]] и двореца на Флавиите в Рим]]▼
 
През септември 96 г. Домициан става жертва на [[заговор]] в собствения си [[дворец]], организиран от неговите врагове в [[Сенат]]а, Стефан (управителят на покойната [[Юлия Флавия]]), членове на преторианската гвардия и императрица [[Домиция Лонгина]]. Според слуховете императорът знае от астрологични предсказания, че ще умре около обяд. По тази причина той не почива по това време на деня. В своя последен ден, Домициан е неспокоен и няколко пъти пита слугата си колко е часа. Момчето е посветено в заговора и го излъгва, че фаталният момент е минал. Успокоен императорът отива при своето бюро за да подпише няколко [[декрет]]а, когато е нападнат и намушкан осем пъти от Стефан. Когато римският Сенат разбира за убийството на Домициан, издава декрет да бъдат унищожени всички негови изображения, а името му било осъдено на проклятие („[[Damnatio memoriae]]“). Домициан е наследен от един от най-старите сенатори – [[Нерва|Марк Кокцей Нерва]], първият от „[[Петимата добри императори]]“.
▲[[File:RomaPalatino&CircoMassimo.JPG|265px|thumb|Останки от [[Циркус Максимус]] и двореца на Флавиите в Рим]]
 
За Домициан поетът [[Марк Валерий Марциал|Марциал]] написва:
Ред 73:
Зарад него да не бяха се раждали и първите двама.|}}
 
=== Галерия ===
<gallery widths="220px">
Image:Campus Martius - Odeum of Domitian.jpg|[[Одеон на Домициан]] (макет)
Ред 79:
</gallery>
 
== Вижте също ==
*[[Шаблон:Родословно дърво на Флавиите|Родословно дърво на Флавиите]]
 
Ред 87:
* [[Дион Касий]], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/67*.html ''Roman History'' Book 67]
 
== Литература ==
{{Commons|Domitian}}
*[http://www.roman-emperors.org/domitian.htm Titus Flavius Domitianus (A.D. 81–96), 2007-02-10, John Donahue, 1997. De Imperatoribus Romanis: An Online Encyclopedia of Roman Rulers and their Families]
Ред 93:
*Southern, Pat: ''Domitian: Tragic Tyrant'', издателство Routledge, London (1997) isbn 0-415-16525-3
*Jones, Brian W.: ''The Emperor Domitian'', издателство Routledge, London (1992) isbn 0-415-10195-6
 
 
{{пост списък|Император на Римската империя|11}}
{{Римски консули 69—95 г.}}
{{Светоний 12те цезари}}
 
 
[[Категория:Римски императори]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Домициан“.