Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-великолепен +)
м →‎Местоположение: replaced: дължината и е → дължината ѝ е редактирано с AWB
Ред 36:
Котловина наречена [[Знеполе]], наподобява широка долина и ограничава от юг планината Руй. Котловината притежава голяма степен на затвореност, което води до силно охлаждане на приземния въздух при наличие на антициклонално състояние на въздушните маси през студеното полугодие. Поради това при [[Трън]], който е разположен на 700 m н.в. е регистрирана най-ниската абсолютна минимална температура за територията на България (-38,3° C). Климатът на котловината дори през лятото е сравнително хладен.
 
Знеполе се простира от границата с [[Република Сърбия]], там, където на българска територия влиза река Ерма, и достига на изток до град Трън, като дължината иѝ е към 17 km. Това е плодородна котловина, напоявана от модите на река Ерма, и място, откъдето Руй може да бъде разгледан много добре.
 
Изключителен колорит в района създава протичащата в подножието на на планината река [[Ерма]]. Тя е една от двете реки в България, които извират в чужда държава, протичат на известно разстояние на българска територия, след което отново напускат пределите на страната. Изворите на река Ерма са разположени в планинската област между Знеполе и Власинската долина и по-точно източно от голямото Власинско езепо, на вододела между планината Чимерник на запад и Кървав камък на изток. Дължината на река Ерма е 65 km до вливането и в река Нишава, но на територията на България тя е 25 km. Средногодишният отток при Трън е 2,75 m3/s, но на 22 юни 1948 г. максималният отток е достигнал 180 m3/s, т. е. почти два пъти повече от средногодишния отток на най-голямата река в България – Марица. Замръзва за 20-30 дни през годината. Събрала водите на Знеполе, река Ерма минава почти по средата на на гр. Трън, след което се отправя на север по дълбока и живописна планинска клисура. От града до известното [[Трънско ждрело]] се отива по асфалтирано шосе – 3 km. От двете страни се спускат стръмни склонове: от Руй – на запад, и от връх Китка – на изток. Те са покрити с гъста смесена гора от бук, дъб, габър, ясен, леска. Край самата река са надвиснали широкополи върби, тополи, акации и др., образуващи тунел над речното корито.