Никола Обретенов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
убийство на дъщеря му |
|||
Ред 1:
{{Биография инфо
|име= Никола Обретенов
|портрет= Nikola Obretenov 1890.jpg
|px= 200
|описание= български националреволюционер
|наставка=
|роден-дата= [[28 май]] [[1849]]
|роден-място= [[Русе]], {{Османска империя}}
|починал-дата= {{Дата на смърт и години|1939|10|10|1849|5|28|1}}
|починал-място= [[Русе]], {{България
}}
Ред 14:
'''Никола Тихов Обретенов''' е български националреволюционер, деец на [[БРЦК]], [[ВРО]] и [[Гюргевски революционен комитет]]. Участник в [[Ботева чета|четата на Христо Ботев]].
== Биография ==
=== Семейство и ранни години ===
Никола Обретенов е роден на 28 май 1849 г. в град [[Русе]]. Семейството е на [[Тихо Обретенов]] (заможен и просветен за времето си българин, който е обсъждал
Още като ученик в Главното класно училище, участва в изгонването от Русчук на гръцкия владика [[Синесий Родоски|Синесий Червенски]] (януари 1863). Завършва образованието си през 1864 г. През есента на същата година отива при баща си в [[Исакча]] в Добруджа, (дн. в [[Румъния]]), където основават първото българско училище, просъществувало до март 1866 г.▼
▲Никола Обретенов е роден на 28 май 1849 г. в град [[Русе]]. Семейството е на [[Тихо Обретенов]] (заможен и просветен за времето си българин, който е обсъждал "народните български дела" с [[Георги Раковски|Раковски]]) и на прочутата [[Тонка Обретенова]]. Има четирима братя и две сестри. Всичките са неразривно свързани с национално-освободителните борби на българският народ. Братята му [[Ангел Обретенов]] и [[Петър Обретенов]] са четници в [[четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа]]. По-малкия му брат [[Георги Обретенов|Георги]] е убит като четник в Сливенската чета на [[Стоил войвода]] (1876).
=== Революционна дейност ===▼
▲Още като ученик в Главното класно училище, участва в изгонването от Русчук на гръцкия владика [[Синесий Родоски|Синесий Червенски]] (януари 1863). Завършва образованието си през 1864 г. През есента на същата година отива при баща си в [[Исакча]] в Добруджа, (дн. в [[Румъния]]), където основават първото българско училище,просъществувало до март 1866 г.
▲===Революционна дейност===
[[Картинка:Nikola Obretenov in a uniform.jpg|мини|ляво|120п|Никола Обретенов]]
От месец ноември 1867 г. е библиотекар и член на настоятелството на Русенското читалище „Зора“. Основано е от [[Драган Цанков]] и по-интелигентни русенски граждани (1866). Читалището е една от тайните квартири на [[Български революционен централен комитет|(БРЦК)]]. На 7 юни 1871 г. е поканен от [[Христо Иванов (Големия)]], да се включи в революционната борба, като куриер между България и БРЦК в [[Букурещ]]. На 29 юни 1871 г. отива в Букурещ да представи препоръките си на председателя на БРЦК [[Любен Каравелов]]. Заедно с [[Димитър Горов]] от [[Гюргево]] разработват нелегален канал Букурещ-Гюргево-Русе, за пренасяне на поща, печатни материали и оръжие, между .
Следвайки разпорежданията на Любен Каравелов и препоръките на [[Ангел Кънчев]], Никола Обретенов, [[Тома Кърджиев]] и [[Ради Иванов]] основават Русенския частен революционен комитет на [[ВРО]]. Учредителното заседание на комитета е на 10 декември 1871 г., в къщата на майка си баба Тонка Обретенова. По-късно в комитета са приети [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]], Ганчо Карамаждраков, [[Иларион Драгостинов]], Никола Сакиларов, [[Захари Стоянов]],[[Никола Табаков]] и много други.
От 29 април до 4 май 1872 г. е делегат на събранието в Букурещ (участват 25 души, представители на частните революционни комитети от България и Влашко). Приемат новият устав на БРЦК, преизбират Любен Каравелов за председател на комитета в Букурещ, и упълномощават [[Васил Левски]] да образува Привременно правителство в Българско, гдето намери за добре.
Към края на м. юни 1872 г. по разработения нелегален канал, с помощта на баба Тонка Обретенова, Петрана Обретенова, Тодорка Миразчиева и [[Наталия Каравелова]] пренасят напечатаните устави, квитанции и други материали, униформата, сабята и пушката на Васил Левски.
През 1873 г. се запознава със [[Стефан Стамболов]], който изразява желание да се включи в борбата като заместник на Васил Левски.▼
▲През 1873 г.
Между 20-21 август 1874 г. участва в заседанието на БРЦК в Букурещ, което преизбира за председател на комитета Любен Каравелов, за секретар [[Христо Ботев]] и утвърждава Стефан Стамболов като главен апостол в България (заместник на Васил Левски).▼
▲Между 20
През август 1875 г. участва в заседанията на БРЦК, вече под председателството на Христо Ботев. Взето е решение за въстание в България около средата на септември 1875 г. Страната е разделена на революционни окръзи: Русенско-Шуменски (включващ Варна и Разград с ''апостол'', Никола Обретенов), Старозагорски (''апостол'' Стефан Стамболов), Търновски (с ''апостол'' Михаил Сарафов), Сливенски (с ''апостол'' Таню Стоянов) и Ловешко-Троянски (с ''апостол'' Стоян Драгнев). На [[Стоян Заимов]] е поставена задача да подпали Цариград, на Христо Ботев да доведе [[Филип Тотю]] от Одеса, и на [[Панайот Хитов]] да води преговори с Белград.▼
▲През август 1875 г. участва в заседанията на БРЦК, вече под председателството на Христо Ботев.
До избухването на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]] на [[16 септември]] [[1875]] г. участва дейно в подготовката на [[Червеноводска въстаническа чета]], и на населението в близките до Червена вода села: Ново село, Щръклево, Липник, Гагаля, Иваново, Кушово, Шикорово, Табачка и др. След потушаването на въстанието, вследствие на предателството на Андрей Момчев са заловени повече от 1000 души. На 27 септември 1875 г. се укрива в дома на драгомана на Руското консулство Карамихайлов, който организира бягството му в Румъния. ▼
▲До избухването на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]] на [[16 септември]] [[1875]] г. участва дейно в подготовката на [[Червеноводска въстаническа чета]], и на населението в близките до Червена вода села: Ново село, Щръклево, Липник, Гагаля, Иваново, Кушово, Шикорово, Табачка и др. След потушаването на въстанието, вследствие на предателството на Андрей Момчев са заловени повече от 1000 души. На 27 септември 1875 г. се укрива в дома на драгомана на Руското консулство Карамихайлов, който организира бягството му в Румъния.
През септември 1875 г. Никола Обретенов и Стоян Заимов, са настанени от Димитър Горов, в една квартира в Гюргево, която наричат „Казармата„. През октомври към тях се присъединяват [[Панайот Волов]], завърналите се от [[Цариград]], [[Георги Бенковски]] и [[Иваница Данчев]], и [[Христо Караминков]]. Към края на месец октомври от Букурещ идват Стефан Стамболов и Иларион Драгостинов.
Line 43 ⟶ 42:
Към средата на ноември 1875 г. е създаден и започва да заседава [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевският революционен комитет]] под председателството на Стефан Стамболов. За секретар е определен Стоян Заимов, а членове са: Панайот Волов, Никола Обретенов, Иларион Драгостинов, Христо Караминков, [[Георги Апостолов (Ботев четник)|Георги Апостолов]], [[Никола Славков]], [[Георги Бенковски]], Георги Икономов, [[Георги Обретенов]] и [[Георги Измирлиев]].
Заседанията продължават до 25 декември 1875 г. Решено е да бъде подготвено [[Априлско въстание|въстание]], което да избухне на 11 май 1876 г. За целта страната е разделена на четири революционни окръга: I-ви Търновски (с ''апостоли'' Стефан Стамболов, Георги Измирлиев, Христо Караминков, [[Христо Иванов-Големия]] и др.), II-ри Сливенски (с ''апостоли'' Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Георги Обретенов и Стоил Войвода), III-ти Врачански (с ''апостоли'' Стоян Заимов и Георги Апостолов) и IV-ти Пловдивски (с ''апостоли'' Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, [[Тодор Каблешков]] и др.). Според Никола Обретенов има и
В началото на 1876 г. „апостолите“ се отправят към определените им революционни окръзи. На 24 януари 1876 г. Никола Обретенов и Георги Апостолов преминават река [[Дунав]] при [[Оряхово]] и се отправят към [[Враца]].
=== Ботевата чета ===
[[File:Nikola Obretenov.jpg|мини|120п|Никола Обретенов]]
Във Враца отчитайки обстановката, решават Никола Обретенов и Георги Апостолов да се върнат в Румъния, за да купят оръжие и при избухване на въстанието да го донесат с чета във Враца. С помощта на Крайовския частен революционен комитет закупуват оръжие и муниции, а големият родолюбец Христо Ботев пламенно се заема с организирането на четата.
Line 53 ⟶ 52:
На 17 май 1876 г. Никола Обретенов с [[Чета на Христо Ботев|четата]] водена от Христо Ботев слиза от парахода [[Радецки (кораб)|„Радецки“]] на Козлодуйския бряг, където четниците целувайки родната земя се заклеват пред знамето, изработено от сестра му Петрана Обретенова.
Участва във всички битки на четата. Непосредствен свидетел на
След един месец изпълнен със сражения, скитане и глад из неприветливата планина, на 17 юни заедно с другарите си [[Сава Пенев]], [[Димитър Тодоров]] и Стоян Ловчалията са предадени и заловени от потеря в „Балювия хан“ близо до с.[[Шипково]], Троянско.
Съдът в [[Търново]] ги осъжда на смърт. Присъдата не е подписаната и осъдените са изпратени в пред извънреден съд в Русе. Отново ги осъждат на смърт чрез обесване. Никола Обретенов и Стоян Заимов са разкарвани из целия град с присъдата, окачена на шията им. По заповед на султана присъдата е заменена с вечно заточение в [[Мала Азия]].
На 2 юли 1876 г. в крепостта [[Акра (Израел)|Сен Жан Д'Акр]]
Освободен по силата на капитулациите към [[Санстефанския мирен договор]] през 1878 г. и се завръща в освободеното си отечество.
=== След Освобождението ===
[[File:BASA-1599K-1-1882-22-Nikola Obretenov, 1905.JPG|thumb|left|150px|Никола Обретенов през 1905 г.]]
Никола Обретенов активно участва в строителството на съвременна България. Членува в либералната, а по-късно в народно-либералната партия, продължавайки сътрудничеството си със Стефан Стамболов. По време на [[Регентски съвет на Княжество България (1886 – 1887)|Регентството]] е околийски управител в [[Тутракан]]. През февруари 1887 е назначен за окръжен управител на [[Силистра]], за да се справи със съзаклятието на местните [[Офицерски бунт (1887)|русофили]]. Уволнява няколко уличени чиновници и интернира част от заподозрените, но не успява да предотврати [[Офицерски бунт (1887)|бунта на офицерите]], които го поставят под домашен арест.<ref>Димитров, Тодор. [http://harrybg.blogspot.bg/2007/09/1887.html Силистренският бунт на офицерите русофили през 1887 година.] (посетен на 24.01.2016)</ref> През 1890 е окръжен управител на Русе.
Ред 68:
През 1907 г. е избран за народен представител и кмет на Русе. На 3 юни 1927 г., като член на нарочна комисия установява точното място на гибелта на поета-революционер Христо Ботев, за което е съставен протокол.
Навършил 90-годишна възраст, умира на 10 октомври 1939 г. в Русе, няколко дни преди официалното честване на юбилея му от русенското гражданство. Така си отива от този свят последният представител на поколението, отдало своята младост в борба за националната независимост на България.
Най-добрата характеристика за човека и революционера Никола Обретенов може би се съдържа в прощалното писмо, което пише до майка си преди заминаването му с Ботевата чета:
''„А ти, мамо, недей престава никога да се трудиш за народа си, не се страхувайте от нищо и от никого... За слава никога не гледайте, а за чест и правда
Никола Обретенов е автор на много статии в периодичния печат и на книгата „Спомени за българските въстания“, излязла след смъртта му под редакцията на академик [[Михаил Арнаудов]].
== Семейство ==
'''Никола Тихов Обретенов''' се жени за учителката [[Димитра Обретенова|Димитра Димитрова Обретенова]], родена на 2 <time>април [[1867]]</time>[[1867|г.]]<ref>Димитра Димитрова Обретенова [https://www.geni.com/people/
== Източници ==
* Обретенов Н., Спомени за българските въстания, С., 1983
* Ташев Т., Животът на Летописеца, Част I Джендо, С., 1984
Ред 87:
{{СОРТКАТ:Обретенов, Никола}}
[[Категория:Български революционери]]▼
[[Категория:
[[Категория:Дейци на ВРО]]
[[Категория:Дейци на Гюргевски революционен комитет]]
[[Категория:Ботеви четници]]
▲[[Категория:Родени в Русе]]
[[Категория:Починали в Русе]]
▲[[Категория:Български революционери]]
| |||