Анджей Вайда: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Членове на „Солидарност“, ползвайки HotCat |
поправка на мъртъв линк |
||
Ред 22:
== Биография ==
Роден е в град [[Сувалки]] през 1926 г. През 1946 – 1949 следва в [[краков]]ската Академия за изящни изкуства. През 1953 г. завършва Държавната висша филмова, телевизионна и театрална школа в [[Лодз]]. Дебютира през 1954 г. с филма ''Поколение.'' Става известен с ''Канал'' (1957) и ''Пепел и диамант'' (1958). Вайда екранизира класически за полската литература творби като ''Пепелища'' на [[Стефан Жеромски]], ''Обетована земя'' на [[Владислав Реймонт]], ''Сватба'' на [[Станислав Виспянски]] и ''Пан Тадеуш'' на [[Адам Мицкевич]]. Прави филми по произведения на [[Ярослав Ивашкевич]] – ''Брезова горичка'', ''Госпожиците от Вилко'' и ''Тръстика''. Остра критика към политическата действителност в ПНР представят ''Човекът от мрамор'' и ''Човекът от желязо''<ref name=":0">[http://culture.pl/pl/tworca/andrzej-wajda Andrzej Wajda], culture.pl, 2005/05/19 [достъп: 25.04.2016]</ref>.
[[File:Olbrychski wajda.jpg|мини|220px|вляво|Даниел Олбрихски и Анджей Вайда в нач. на 70-те години]]
През 80-те години Вайда работи основно в чужбина – във [[Франция]] и [[Германия]]. В периода 1981 – 1989 е член на консултативния комитет на „Солидарност“<ref>[http://www.wajda.pl/pl/kalendarium.html Andrzej Wajda - biografia], wajda.pl [достъп: 25.04.2016]</ref>. След отмяната на политическата цензура през 1989 г. получава възможността да реализира филми като ''Катин'' и ''Лех Валенса. Човекът на надеждата''.
Вайда дебютира в театъра през 1959 г. От 1963 г. работи в Стари театр в Краков. Сред известните му постановки са ''Сватба'' на Виспянски (1963), ''Бесове'' по [[Достоевски]] (1971), ''Ноемврийска нощ'' на Виспянски (1974), ''Делото Дантон'' на Станислава Пшибишевска (1976). ''Наташа Филиповна'' по ''Идиот'' на Достоевски (1977)'', Вроцлавска импровизация'' на [[Тадеуш Ружевич]] (1997) ''Хамлет'' (1989) и ''Макбет'' (2004) на [[Шекспир]]<ref name=":0" />.
Ред 31:
В период 1978 – 1983 е председател на Сдружението на полските филмови дейци. През 1994 г. основава Центъра за японско изкуство и техника „Манга“ в Краков. От 1977 г. е член на френската Академия за изящни изкуства.
Четири пъти е номиниран за Оскар за най-добър чуждоезиков филм (за: ''Обетована земя, Госпожиците от Вилко, Човекът от желязо'' и ''Катин''). Получава почетната награда на Американската филмова академия през 2000 година<ref>[http://www.wajda.pl/pl/oskar.html Przemówienie Andrzeja Wajdy z uroczystości rozdania Oscarów w 2000 roku], wajda.pl [достъп: 25.04.2016]</ref>. Носител на Златна палма от [[Кан (кинофестивал)|Фестивала в Кан]] (1981, за ''Човекът от желязо''), Сезар (1983, за ''Дантон''). За цялостното си творчество е удостоен с европейската награда „Феликс“ (1990), „Златен лъв“ от фестивала във Венеция (1998), „Златна мечка“ на [[Берлински международен кинофестивал|Международния филмов фестивал в Берлин]]<ref>[http://www.wajda.pl/pl/nagrody.html Inne nagrody], wajda.pl [достъп: 25 април 2016 г]</ref>.
Умира на 9 октомври 2016 г. във Варшава. <ref>[https://web.archive.org/web/20161010130336/http://m.focus-news.net/?action=news&id=2311195 AFP: Легендарния полски режисьор Анджей Вайда е починал на 90-годишна възраст], Информационна агенция „Фокус“, 10 октомври 2016 г.</ref>
== Филмография ==
| |||