Свищов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 8120039 на Vodnokon4e (б.) |
Премахната редакция 8120134 на 149.62.201.152 (б.) |
||
Ред 36:
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2009 година:<ref name="statistika">[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=376&a2=377&a3=381#cont Население – градове в България – „НСИ“]</ref><ref name="population"/><ref name="pop-stat">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“]</ref><ref name="BAN">[http://web.archive.org/web/20110706142758/http://www.geography.iit.bas.bg/2009/1-09/13-17.pdf Население – градове в България (1887 – 1946) – „БАН“]</ref>
{|width="
!colspan=14|Свищов
|-
Ред 51:
|style="background:#FFFFC0"|2001
|style="background:#FFFFC0"|2005
|style="background:#FFFFC0"|2009
|-
Line 66 ⟶ 65:
|style="background:#FADA5E"|30 591
|style="background:#FADA5E"|33 782
|style="background:#FADA5E"|35 923
|-
Line 91 ⟶ 89:
През Средновековието по времето на цар [[Иван Шишман]] се споменава крепостта под името Зибестова, която е била областен център.
По време на [[Руско-турска война (1806 – 1812)|Руско-турската война (1806 – 1812)]] по заповед на генерал [[Николай Каменски]], изпълнена от генерал Емануил Сен-При на [[Кръстовден]], 14/27 септември [[1810]] г., руските войски
Към края на 1810 г., при рано настъпилата зима реката замръзва. По леда свищовлиите се завръщат в своя град, от който
През 1812 г. гражданите построяват славяно-елинсткото училище на [[Емануил Васкидович]] (даскал Манолаки). Пари за това дарява видният представител на чорбаджи Цанковия род – Филип Сакелариевич, председател на еснафа на кожарите във Виена. Църквата „Св. Николай“ е възстановена с ново име „Св. Преображение“ първоначално като дървена постройка. Църквата е построена отново от камък по-късно – през 1835-1836 г. Свищовлиите събират помощи вкл. от сръбския княз, който отпуска за строежа греди от своите гори. След [[1820]] г. градът се възражда, а въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав ([[1835]] г.) му възвръща просперитета.<ref name="Л.Тошев-Изгорялството"/>
През 1829 г. по време на следващата [[Руско-турска война (1828 – 1829)]] руската армия на генерал [[Иван Дибич-Забалкански]] отново опожарява Свищов. Отрядите на генерал-адъютант граф Павел Кисельов (Киселёв) престояли в Габрово и на Шипка от 6 октомври до 3 ноември се оттеглят през Свищов. На бежанците от турските зверства влашкият княз [[Александър Гика]] дава земя за заселване край с. Мавродин. Така възниква румънският град [[Александрия (Румъния)|Александрия]] основан от свищовските бежанци. Пътят от Зимнич към него и по-нататък към гр. Брашов е наречен „Свищовският път“.<ref name="Л.Тошев-Изгорялството"/>▼
▲През 1829 г. по време на следващата [[Руско-турска война (1828 – 1829)]] руската армия на генерал [[Иван Дибич-Забалкански]] успява отново
На [[15 юни]] [[1877]] г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на [[Руско-турска война (1877-1878)]] (виж [[битка при Свищов]]). Оттук започва пътят към свободата на България, като Свищов става и първият освободен български град.
Благодарните свищовци издигат паметници на руските освободителни войски на мястото на десанта. Днес тази местност се нарича
[[File:Еthnographic museum in Svishtov,Bulgaria.jpg|thumb|Етнографски музей]]
Ред 175:
=== Бивши учебни заведения ===
* Средно общообразователно училище „Алеко Константинов“
* Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“
=== Читалище ===
Ред 240:
* [[Ботьо Ботев]] (р. 1958) – футболист
* [[Васил Манчов]] (1823 – ?) – просветен деец и общественик в Македония
* [[Веселин С. Димитров|Веселин Димитров]] (р. 1978)
* [[Владислав Бабаров]] (1933 – 1999) – художник
* [[Георги Апостолов (архитект)|Георги Апостолов]] (1891 – 1967) – архитект
* [[Георги Атанасович]] (1821 – 1892) – лекар и политик
* [[Георги Данаилов (икономист)|Георги Данаилов]] (1872 – 1939) – икономист и политик
* [[Георги Манов]] (1863
* [[Георги Тишев]] (1848 – 1926) – министър, политик
* [[Григор Начович]] (1845 – 1920) – министър, политик и дипломат
Ред 253:
* Димитър Петкович (1883 – 1903) – български революционер от ВМОРО
* [[Димитър Станчов]] (1863 – 1940) – министър, министър-председател, дипломат
* [[Димитър Ценов]] (1852
* [[Драган Цанков]] (1828 – 1911) – министър-председател, министър, политик
* [[Емануил Иванов]] (1857 – 1925) – математик
Ред 282:
* [[Петко Савов]] (р. 1981) – музикант и артист
* [[Йордан Маринов]] (р. 1968) – футболист
=== Починали в Свищов ===
<!-- ПО АЗБУЧЕН РЕД НА ФАМИЛИЯТА -->
Line 287 ⟶ 288:
* [[Емануил Васкидович]] (1795 – 1875) – просвѐтен деец
* [[Иван Бръчков]] (1750 – 1860) – родоначалник на рода Бръчкови, живял 110 г., дал революционери, депутати и първостроители на Нова България
* [[Константин Павлов (революционер)|Константин Павлов]] (?
* [[Мирон Бешков]] (1837 – 1918) – общественик
* [[Неделчо Неделчев]] (1876 – 1925), подпредседател на 20-то ОНС
Line 296 ⟶ 297:
<!-- ПО АЗБУЧЕН РЕД НА ФАМИЛИЯТА -->
* [[Владимир Димитров - Майстора]] (1882 – 1960) – художник, преподавал в Търговската гимназия
* [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]] (1936
* [[Иван Хаджийски]] (1907 – 1944) – публицист, завършва Търговската гимназия (вероятно към 1925 г.)
* Иван Вазов (1850 – 1921) – български поет, писател и драматург
Line 408 ⟶ 409:
* [http://kin-svishtov.miteff.com КИН-Свищов] – Културно-историческо наследство в град Свищов
* Лъчезар Тошев, [http://toshev.blogspot.bg/2017/03/40-4-1977.html ''ПАМЕТ: 40 години от земетресението на 4 март 1977 г.''], 04.03.2017
{{Община Свищов}}
{{Река Дунав}}
[[Категория:Свищов| ]]
|