Уикипедия

Антонин Пий: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 3:
| наставка =
| описание = ''[[Списък на римските императори|15-ти император]]'' на ''[[Римската империя]]''
| изображение за личността = [[file:Antoninus Pius Glyptothek Munich 337 cropped.jpg|200px220px]]
| описание на изображението = Скулптурен портрет на Антонин Пий в [[Глиптотека (Мюнхен)|Глиптотеката]], [[Мюнхен]]
| управление = 11 юли 138–7 март 161 г.
Ред 32:
По-късно, когато посоченият от императора за негов приемник [[Луций Елий]] умира, Антонин бива осиновен от Адриан и обявен за цезар и наследник на принципата на 25 февруари [[138]] година. Тогава Антонин е задължен от Адриан да осинови младежите [[Марк Аврелий|Марк Аний Вер]] и [[Луций Вер|Луций Комод Вер]], които било предвидено да станат императори след неговата смърт. След смъртта на Адриан на 11 юли същата година, Антонин наследява императорската власт.
 
== Управление ==
С възкачването си, Антонин проявил почит към Сената, отказал да търси и преследва заговорници против властта и обявил амнистия за наказаните от предшественика му по политически причини. Антонин получава от Сената прозвището '''Пий''' (''„благочестив“'') заради предаността си към своя осиновител, император [[Адриан (император)|Адриан]], който е обожествен по негово настояване, въпреки първоначалното несъгласие на повечето от сенаторите. Новият император поддържа близко сътрудничество с консервативното сенатско ръководство. В културно-идеологически аспект той изоставя новаторския курс на космополитност провеждан от Адриан и се стреми отново да изтъкне водещото място на Рим и Италия спрямо провинциите.
 
=== Вътрешна политика ===
Има сравнително малко документирани сведения за управлението на Антонин Пий, може би както поради липсата на важни събития, така и заради забележителното спокойствие и просперитет през този период, по-късно наречен '''„Златния век на Рим“''', когато икономиката на провинциите е в подем, а населението се радва на дълготраен мир. В съгласие с традицията на сенатската летопис от епохата, биват възхвалявани добродетелите на императора, описва се неговият идеализиран характер като скромен, милосърден, благ и спокоен по природа. В редица надписи от това време Антонин бива възхваляван като ''„спасител на човечеството“'' или ''„божество“''.
 
Антонин Пий се проявява като мъдър и безпристрастен държавник, водещ се от благородни принципи и загрижен за благото на хората; отличен администратор, той е сдържан в разходите и дарява дори личното си богатство за да подпомогне благоустройството на градовете и икономическото развитие на провинциите.
 
В 148 г. римлянитесе празнуватпразнува деветото столетие от основаването на град Рим., Във връзка с товакъдето са проведени големи тържества и спектакли. С намаляването на сребърното съдържание в монетите, временно са преодолени финансовите затруднения на империята по това време. ВъзстановениС държавни разноски са градовевъзстановени градовете в [[Мала Азия]] и [[Егейско море|Егея]], пострадали при разрушителна вълна от земетресения (ок. 151 г.), или засегнати от пожари и други бедствия. В Рим последвалите гладните бунтове са овладени след като императора раздава безплатно на народа хранителни продукти на народа.
 
=== Реформи ===
От средата на 2 век започват все по-осезаеми промени в обществено-икономическата структура на Римската империя – с прекратяването на големите завоевателни походи спира притока на [[роб]]и, техният брой постепенно спада, поради което значението им като работна сила намалява. Недостига на работна ръка води до увеличаване на икономическата роля на свободните, но частично закрепостени селяни, най-вече в областта на [[земеделие]]то. Във връзка с тези изменения е провежданата политика на социални реформи, чрез които да бъде облекчена експлоатацията и състоянието на нисшите слоеве от населението.
 
В областта на правораздаването Антонин прокарва повече хуманност и въвежда правилото всеки подсъдим да бъде третиран като невинен до доказване на противното. След смъртта на съпругата си [[Фаустина Стара|Ания Фаустина]] през [[140]] или [[141]] г., императорът основава фонд за оказване помощ при издръжката на сираци и девойки от бедни семейства. Подобрява положението на робите като приравнява убийството на такъв с това на свободен. Дава им право да търсят защита от жестокостта на господарите си пред статуята на императора.
 
=== Външна политика ===
Подобно на предшественика си Адриан, Антонин се придържа към мирната политика. През своето управление той почти не напуска Рим, но успява да запази мира и стабилността в империята, твърдейки че е по-добре да бъде спасен живота на един римлянин, отколкото да бъдат убити хиляди врагове. Но според по-късни преценки, той стига твърде далеч в стремежа си да избегне войната и пропуска големи възможности.
[[File:Antoninus Pius Æ Sestertius 84001035.jpg|thumb|ляво|270px|Антонин коронясва владетеля на Армения – изображение върху [[сестерция]], ок. 141 г.]]
Ред 53:
Без да бъдат предприети значими походи империята се справя с въстанията в провинциите [[Ахая]], [[Юдея]] (152 г.) и [[Египет]] (153-4 г.). Отблъснати са берберски нападения в [[Мавретания]] (между 144 г. и 152 г.). Предотвратени са вълнения в Испания, потушен е бунт в провинция [[Дакия]], ок. 156-7 г., след което там е установено ново административно деление. Допълнително е укрепен Рейнския лимес, започва строителството на защитни кули и крепости в Тракия и Северна Африка. Отблъснат е набег на [[костобоки]]те, достигнали до централна Гърция. С дунавското племе [[квади]], на север от [[Панония]], е сключен съюз (140 г.).
 
Римски легиони под командването на [[легат]]а [[Квинт Лолий Урбик|Лолий Урбик]] водят военни действия в Северна [[Британия (римска провинция)|Британия]]. След погранични стълкновения в дн. [[Шотландия]], приблизително на 150 км северно от [[Адрианов вал|Адриановия вал]], e построена още една преграда (т.нар. [[Антонинов вал]], изграден ок. 142-154 годинаг.) против набезите на племената [[скоти]], [[пикти]] и [[каледони]]. В 140-3 г. и в 154 г. са потушени въстания на [[бриганти]]те.
 
Засилено е римското присъствие в степните райони на северното [[Черно море|черноморие]]. Империята оказва военна помощ на град [[Олбия]] в защитата от [[сармати]]те, а в 154 г. съюзният владетел на [[Боспорско царство|Боспорското царство]] на полуостров [[Крим]] получава съдействие против нападението на [[алани]]те. Вероятно към това време е установен единствения дипломатически контакт с размяна на пратеници между Рим и династията [[Хан (династия)|Хан]] в древен Китай.
[[File:Antonine wall.JPG|thumb|245px|Останки от Антониновия вал в дн. [[Шотландия]]]]
 
Осуетена е инвазията на [[Партско царство|партите]] в [[Велика Армения|Арменското царство]]. На трона в Армения е поставен васален на римляните владетел (ок. 140 – 144 г.). Антонин решително отказваотхвърля исканията на партския цар да му бъде върнат трона пленен при Траяновия поход. Въпреки влошените взаимоотношения, мирът с царство Партия е продължен, след кратък конфликт през 155 годинаг., Вероятномирът къмс товацарство времеПартия е установен единствения дипломатически контакт с династията [[Хан (династия)|Хан]] в древен Китайпродължен.
 
На [[Марсово поле]] в Рим е издигната [[Колона на Антонин Пий|паметна колона]] в чест на победите. Друга забележителна постройка от времето на Антонин е [[Храм на Антонин и Фаустина|храма-мавзолей на Антонин и Фаустина]].
Ред 87:
* Hildegard Temporini-Gräfin Vitzthum: ''Antoninus Pius''; в: Manfred Clauss (Hg.), ''Die römischen Kaiser. 55 historische Portraits von Caesar bis Iustinian'', München 1997, S.137-144.
* Sabine Walentowski: ''Kommentar zur Vita Antoninus Pius der Historia Augusta'' (Antiquitas, Reihe 4, Beiträge zur Historia-Augusta-Forschung, Serie 3, Kommentare, 3). Habelt, Bonn 1998, ISBN 3-7749-2835-5.
 
 
{{пост списък|Император на Римската империя|15}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Антонин_Пий“.