Разлика между версии на „Вълко Червенков“

махам твърдения без източник
(махам твърдения без източник)
След разстрела на съветския вътрешен министър [[Лаврентий Берия]] през юли, Червенков критикува пред ЦК на БКП „извращения“ в работата на „наказателните органи“ и големия брой издавани [[Смъртно наказание|смъртни присъди]] и определя [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България|лагерите]] като произвол. Следвайки съветския пример, през август са амнистирани много затворници и лагеристи, на 5 септември „[[Белене (лагер)|лагерът Белене]]“ е закрит, на 26 хиляди интернирани е разрешено да се върнат по домовете си.<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 132 – 133}}</ref>
 
В самото начало на 1954 година Червенков, [[Райко Дамянов]] и Георги Чанков посещават Москва, където съветското ръководство ги подлага на остри критики. В края на януари длъжността генерален секретар на ЦК на БКП е закрита, на 4 март 1954 г. първи секретар става {{факт|най-довереният съратник на Червенков|2017|9|4}} [[Тодор Живков]], който се самопредлага за длъжността временно до конгреса, а съвместяването на постове в Секретариата и правителството е премахнато. Въпреки че формално губи позиции в партийната йерархия, Червенков остава министър-председател, а като член на Политбюро на практика успешно се налага в неговата дейност, запазвайки ключовата си позиция в ръководството на БКП. {{hrf|Огнянов|2008|74 – 75}}
 
При посещението на първия секретар на ЦК на КПСС [[Никита Хрушчов]] в България на 3 – 4 юни 1955 г. Червенков допуска фаталната грешка да го придружава първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, който бърза да му скрои комплота и да го отстрани от пътя си към властта. Докато е в Москва за [[XX конгрес на КПСС]] (14-25.02.1956 г.), неговата дясна ръка Тодор Живков чрез съветския посланик в София Юрий Приходков подготвя поетапно свалянето му с Мартенския и [[Априлски пленум|Априлския пленум]] на ЦК на БКП през 1956 г. Куриозното е, че Червенков преживява унижението да бъде критикуван в [[Кремъл]] именно от Живков и своите съратници пред главния съдник Хрушчов, като все пак накрая му е дадена думата, но „не вече като на отговорен за работите в ЦК, а като обвиняем за разпространението на култа към Сталин и заедно с това на култа към неговата персона“. Така се оказва уязвим за атаките на повратливите свои съратници Тодор Живков и [[Антон Югов]], които на прословутия [[Априлски пленум]] го изместват от водачеството в партията – 6 април 1956 г., и от правителството – 18 април 1956 г. <ref name="Liternet"></ref>
 
По време на управлението на Червенков се провеждат двата показни процеса, завършили с жестоки присъди: от 14 януари до 3 октомври 1952 г. срещу „[[католици]]те – шпиони“, завършил със смъртни присъди и такива с дългосрочен затвор, и от 14 ноември с. г. срещу политическия ветеран [[Атанас Буров]], осъден на 20 г. строг тъмничен затвор. А скоро след това анархистът [[Георги Константинов (анархист)|Георги Константинов]], взривил през 1953 г. паметника на Сталин (два дни преди смъртта му), получава 20 г. затвор, а не смъртна присъда. <ref name="Liternet"></ref>
 
{{източник|През декември 1953 г. Държавна сигурност предотвратява опит за покушение срещу Червенков, организиран от гръцкото и американското разузнаване. Вербувани са двама българи, избягали в Гърция срещу 10000 лв. и костюм от английски плат. В България единият от тях привлича и брат си. Потенциалните убийци са арестувани в София при поставяне на взривното устройство. Вълко Червенков разговаря с тях по време на съдебния процес и проявява великодушие като въздейства на прокурора да замени полагащите се смъртни присъди със затвор с мотива: “Не отивайте до крайност – това са млади хора!” С присъда № 15 от 27 януари 1954 г. двамата братя са осъдени на 20 г., а третият атентатор на 15 г. строг тъмничен затвор.|2017|08|31}}
 
При управлението на Червенков окончателно е смазано съпротивителното движение на горяните – [[Горянско движение|горянското движение]], първата въоръжена съпротива в новообразуваните социалистически държави след [[Втора световна война|Втората световна война]]. За борба с продължаващата съпротива срещу комунистическата власт в обществения, стопанския и политическия живот в страната властите увеличават репресивния апарат, включително и след смяната на Вълко Червенков.<ref> [http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Справка до Тодор Живков за насоките на вражеската дейност в страната юли 1956 г.] [https://web.archive.org/web/20120511082158/http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Архив]</ref>