Вилхелм Раабе: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{редактирам}}
{{Писател
| име = Вилхелм Раабе
| име-оригинал = Wilhelm Raabe
| снимка = Wilhelm Raabe.jpg
| описание = ПортретКъсен портрет на Вилхелм Раабе
| псевдоним = Якоб Корвинус
| място на раждане = [[Ешерсхаузен]], [[Германия]]
Line 26 ⟶ 25:
| бележки =
}}
'''Вилхелм Раабе''' ({{lang-de|Wilhelm Raabe}}) е немски [[белетрист]] и [[художник]]. Представител е на „[[Литературен реализъм|поетическия реализъм]]“ в немската литература от края на XIX век. Ранните си творби публикува под псевдонима ''Якоб Корвинус'' ([[немски|нем]]. ''Jakob Corvinus'').
 
== Живот ==
Вилхелм Раабе е роден на 8 септември 1831 г. в градчето Ешерсхаузен, [[Долна Саксония]] в семейството на [[юрист]]. След смъртта на бащата майката се преселва с трите си деца във [[Волфенбютел]], където има заможни роднини. Там Вилхелм учи в гимназия, но прекъсва и през 1849 г. започва работа като чирак в една [[магдебург]]ска книжарница. Използва предоставилата му се възможност да чете разнообразна литература и така се запознава с [[фолклор]]а на своята и на други страни.
 
През 1855-1857 г. Раабе изучава [[филология]] в [[берлин]]ския университет. Още като студент публикува под псевдонима Якоб Корвинус първия си роман ''„Хроника на улица Врабчова“'', който му носи голяма популярност и финансов успех.
 
След този сполучлив дебют Раабе изоставя следването си и се посвещава изцяло на литературна работа. Завръща се във Волфенбютел, а след това осем години живее в [[Щутгарт]] (1862-1870). После отново се завръща в родния си Брауншвайг и там твори до края на века, като публикува над 30 романа и редица разкази и новели.
 
Теодор Фонтане умира на 20 септември 1898 г. в [[Берлин]]. Като принадлежащ към френската [[протестант]]ска църква той е погребан в берлинското [[хугенот]]ско гробище.
 
== Творчество ==
Творчеството на Вилхелм Раабе може да се раздели на три периода. През първия той пише с леко перо, като обрисува живота в Германия според личните си преживявания и богатото си въображение. Тук спадат романите:
Теодор Фонтане е автор на многочислени драми, стихотворения, биографии, исторически повествования, критически и публицистични статии, както и на поредица от романи, сред които личат ''„Пред буря“'' (1878), ''„Грете Минде“'' (1880), ''„Граф Петьофи“'' (1884), най-известният му роман ''„[[Ефи Брист]]“'' (1895) и ''„Щехлин“'', публикуван посмъртно през 1899 г.
:''„Die Chronik der Sperlingsgasse“'' (1856)
:''„Die Kinder von Finkenrode“'' (1859)
:''„Unser Herrgotts Kanzlei“'' (1862)
За втория период е характерно влиянието на [[Шопенхауер]] и неговата песимистична философия в ''„[[Светът като воля и представа]]“''. Показателни произведения тук са:
:''„Der Hungerpastor“'' (1864)
:''„Abu Telfan “'' (1867)
:''„Der Schüdderump“'' (1870)
Тези три романа може да бъдат схванати като [[трилогия]], макар че по същество са напълно независими един от друг.
 
През третия период творбите на Раабе загубват този песимистичен облик. В тях се съдържа хумор, напомнящ за [[Дикенс]], макар че те често се занимават с твърде сериозни теми. Тук спадат главно романите и разказите:
:''„Der Dräumling“'' (1872)
:''„Deutscher Mondschein“'' (1873)
:''„Horacker“'' (1876)
:''„Das Odfeld“'' (1888)
:''„Kloster Lugau“'' (1894)
:''„Die Akten des Vogelsangs“'' (1896)
:''„Hastenbeck“'' (1899)
 
Ранните произведения на Раабе са повлияни до известна степен от [[Жан Паул]]. По-късно се очертава влиянието на [[Дикенс]] и [[Такъри]].
Фонтане създава своите творби в епохата на „[[Грюндерцайт]]“ (основополагането). Според художествените му възгледи романът „трябва да бъде картина на времето, което лично познаваме или за което са ни разказали нашите родители“. В това отношение най-известен е цикълът му „берлински романи“ – ''„Блудницата“'' (1882), ''„Шах фон Вутенов“'' (1883), ''„Сесил“'' (1887), ''„Лутания“'' (1888), ''„Стине“'' (1890) и ''„Госпожа Джени Трайбел“'' (1892).
 
== Романи, новели, разкази ==
[[File:Die Gartenlaube (1888) b 469.jpg|thumb|230px|Портрет на Вилхелм Раабе от 1888 г.]]
[[File:WilhelmRaabeBraunschweig.jpg|thumb|220px|Wilhelm Raabe]]
* ''Die Chronik der Sperlingsgasse'', 1856
* ''Ein Frühling'', ''Der Weg zum Lachen'', 1857