Калиграфия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 60:
Първите преписи на Корана са направени с ''куфийски'' стил (по името на град Куфа), при който буквите имат ъгловати форми. Този стил се развива докъм XII в. и има местни вариации, обусловени от разпространението на арабската писменост през този период от Средна Азия до [[Ал-Андалус]] (Пиренейския полуостров). Появяват се разновидности като характерните за [[Иран]] източен и квадратен куфийски шрифт, западноафриканският [[магреб]]ски шрифт, развива се класическият орнаментиран куфийски шрифт, който се използва и до днес в [[архитектура]]та и декоративното изкуство.
 
След XII в. куфийският стил се запазва като „литургичен“, използван предимно за свещени текстове, докато курсивните стилове (например ''сулуссюлюс''<ref name = sulus> {{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.academia.edu/6061866/Islam_and_Iconography_Religious_Symbolism_and_Artistic_Value_of_the_Thuluth_Calligraphy_Script_in_Bulgarian_ | заглавие=Атанас Шиников „Ислям и иконография: религиозна знаковост и декоративна ценност на калиграфския шрифт сулус“ | достъп_дата = 27 май 2014}} </ref>) се използват широко в области, които не са тясно свързани с религията.
 
Краят на Абасидския халифат бележи поврат в развитието на калиграфското изкуство. В Иран и Средния изток се появява нов шрифт – ''насталик'', който и до наши дни определя калиграфската естетика в този регион. В Близкия изток във важен център се превръща Египет, където продължава еволюцията на монументалните курсивни шрифтове като сулус и ''мухаккак''. Тогава се оформя и групата от шест „канонични“ шрифта – ''сулус'', ''мухаккак'', ''насх'', ''тауки'', ''райхани'' и ''рика''. В Западна Африка се запазва използваният в първите столетия от историята на исляма магребски шрифт.<ref name = sulus/>