Марк Аврелий: Разлика между версии

 

След смъртта на Антонин Пий в [[161]] г. Марк Аврелий е провъзгласен за император. Той веднага поисква от [[Сенат]]а да бъдат предоставени равни с неговите права на [[Луций Вер|Луций Комод]] (той е известен още като император [[Луций Вер]]). Това е първият случай на съвместен [[принципат]] в Римската империя. За да се заздрави връзката между императорите, дъщерята на Марк Аврелий – [[Ания Луцила]] е сгодена за Луций Комод.

 

== Войни и управление ==

Марк Аврелий единодушно е възхваляван като въплъщение на платоновия идеал за владетел-философ, а според оценката на историци и съвременници, неговият възвишен и сериозен характер представлявал забележително олицетворение на римските добродетели. Освен с блестящо образование, той се отличава с благородство и сдържаност в поведението си. Властването му съвпада с епохата наречена „Златен век“ на Римската империя, време когато държавата се намира във върха на своето могъщество и слава, но това също така е и времето когато започват да се появяват първите признаци на наближаващата криза.

 

Практически цялото управление на Марк Аврелий, който по своята природа бил склонен към войни, е подчинено на предотвратяване на военните конфликти – от деветнадесетте години през които управлява, само четири преминават в мир. Отначало империята е заплашена от размирици в Северна [[Британия (римска провинция)|Британия]] (161 г.) и от нападение на германските племена [[Хати (германско племе)|хати]] по река [[Рейн]] в [[Горна Германия]] (162 г.). Когато спокойствието на запад е възстановено, войски на [[Партско царство|царството Партия]] завоюват [[Велика Армения|Армения]] и разгромяват две римски армии в [[Сирия]] и [[Кападокия]]. Там са изпратени легиони начело със съимператор Луций Комод Вер. Под командването на двамата военачалници [[Авидий Касий]] и [[Марк Стаций Приск Лициний Италик|Стаций Приск]] Армения е отвоювана от партите ([[163]]–[[164]]), вражеската столица [[Ктезифон]] е завладяна, а [[Месопотамия]] е разграбена. Но сред войската се разпространява зараза, което кара римляните да изоставят завоеванията и да се оттеглят през [[166]] година.

 

[[File:Detail.from.column.of.marcus.aurelius.arp.jpg|thumb|270px|Детайл от Колоната на Марк Аврелий в Рим]]

 

В това време варварските народи започват мащабни нападения по северните граници на империята. Римските земи по [[Дунав]] и [[Рейн]] са най-засегнати от инвазията на хати, [[маркомани]], [[лангобарди]], [[язиги]] и други. През [[167]] г. племената [[квади]] и маркомани навлизат в алпийските провинции и успяват да нахлуят даже в северна [[Италия]], но накрая са изгонени след тежки боеве ([[168]] г.). Критичното положение и недостига на военна сила принуждават римляните да набират попълнения сред [[гладиатор]]и и бивши роби. Пострадват също така провинциите Тракия, Македония и Ахея, нападнати през 170 – 1 г. от племето [[костобоки]].

 

През [[169]] г. Луций Вер умира по време на кампания срещу варварите и Марк Аврелий остава едноличен император. В същата година имперските съкровища са продадени на търг, за да се финансират военните действия и от [[170]] до [[174]] г. Марк Аврелий се намира при действащата Дунавска армия, която воюва с маркоманите, квадите и [[сармати]]те. Кампанията протича успешно и легионите навлизат в земите на варварите. Императора възнамерява да основе две нови провинции отвъд Дунав – Маркомания и Сарматия (на територията на днешните [[Чехия]] и [[Словакия]]). Плановете за завоевания обаче са осуетени от внезапно започналите въстания в източните провинции.

 

След потушаване на бунта на Касий, императорът заедно с Фаустина, Комод и висши офицери продължава своята обиколка на изток, преминавайки през Египет, Сирия, Мала Азия Гърция и Тракия (в края на лятото на [[175]] г. преминава през днешните български земи по маршрута р. Дунав – Нове (дн. [[Свищов]]) – Емпориум Дискодуратера (дн. с. [[Гостилица]]) – Троянски проход -[[Филипопол]] (дн. Пловдив) – Хадрианопол (дн. [[Одрин]])) и през [[176]] г. отпразнува в Рим [[триумф]] след осемгодишно отсъствие. Вероятно тогава е издигната триумфалната [[Колона на Марк Аврелий]] (през [[1589]] г. на нея е поставена статуята на [[апостол Павел]]). Около това време са подновени гоненията на [[християни]]те в империята.

 

В [[177]] г. Марк Аврелий прави сина си, 16-годишният [[Комод]], свой съуправител, давайки му титлата „цезар“. Но мирът не продължава дълго, а обстановката по Дунавската граница отново изисква присъствието на императора там. Римляните водят поредната война с германските племена и постигат важни победи ([[178]] г.), макар и те да не са окончателни. Плановете за анексирането на нови земи отвъд Дунав още веднъж се провалят, този път поради смъртта на императора. Марк Аврелий умира във [[Виндобона]] най-вероятно от [[чума]] (март [[180]] г.). Смъртта му причинила всеобща скръб сред народа на Рим. Бива посмъртно удостоен с божествени почести от Сената. Дни преди смъртта си той представил Комод пред своите приятели и войската като бъдещ император.

 

Според оценката на древния историк [[Дион Касий]], Аврелий не срещнал добрата съдба, която заслужавал, защото бил слаб физически, а проблемите и неуредиците съпътствали цялото му управление. Все пак обаче той успява да преведе и запази империята през извънредни трудности, макар че предава властта на един, както по-късно се оказва, напълно неподготвен и покварен наследник. Неговите биографи твърдят че ако не бил Аврелий, то тогава целият римски свят би рухнал из основи.

 

Получава [[трибун]]ска власт 34 пъти, [[Понтифекс максимус]] от 161 г., [[Pater Patriae]] от 166 г. Консул е три пъти – през 140 г., 145 г. и 161 г. В чест на военните му победи получава титлите ''Armeniacus'' – „Арменски“ (през 164 г.), ''Medicus'' – „Медийски“ и ''Parthicus maximus'' – „Партски, най-велик“ (през 166 г.), ''Germanicus'' – „Германски“ (през 172 г.), ''Sarmaticus'' – „Сарматски“ (през 175 г.). Десетократно е акламиран като император.

 

# [[Вибия Аврелия Сабина]] (170 – 217 г.)

 

<references/>

 

* [[Колона на Марк Аврелий]]

 

[[File:Aurelius180AD.png|thumb|370px|Римската империя по времето на Марк Аврелий (180 сл. Хр.)]]

{{Commonscat-inline|Marcus Aurelius}}

* ''Studi sull'età di Marco Antonio''. Ed. G. Traina. Lecce, 2006 (Rudiae, 18).

* Giavatto, A. ''Interlocutore di se stesso: la dialettica di Marco Aurelio''. Hildesheim, Olms, 2008 (Europaea memoria. Reihe 1, Studien, 58).

 

{{пост списък|Император на Римската империя|17}}