Юлиан: Разлика между версии

| описание = ''[[Списък на римските императори|63-ти император]]'' на ''[[Римската империя]]''

| изображение за личността = [[File:JulianusII-antioch(360-363)-CNG.jpg|center|225px]]

| управление = [[6 ноември]] [[355]]–[[360]] (като [[Цезар (титла)|Цезар]]) <br> [[361]]–[[363]] (като [[Август (титла)|Август]])

| коронация =

===Религиозна политика===

При възкачването си на престола Юлиан прекратява преследването на езичниците и разрушаването на храмовете им. Макар император [[Константин I]] да обявил християнството за равноправна религия, а не за официална и единствено разрешена, по времето на неговото управление и това на наследниците му, било забранено да се поддържат езическите светилища. Много храмове бивали директно разрушавани, а поклонниците в тях — избивани, и всичко това било част от негласна вътрешнодържавна политика. В отговор, след встъпването си във власт, Юлиан предприема подобни мерки срещу християнските свещеници и църкви. Последните той присмехулно нарича „костници“, защото често пазели мощи на светци, а самия [[Исус Христос]] наричал просто „Галилееца“, отричайки божествената му същност. Заради отричането си от християнството и връщането към [[езичество]]то Юлиан е наречен от християните с прозвището Апостат (лат. Apostata – „Отстъпник“).

 

В своя едикт за толерантността от [[362]] г., Юлиан разпорежда да бъдат отново отворени езическите храмове, да бъде реституирана храмовата собственост и да бъдат върнати прогонените от църквата епископи. С едикта си за училищата, императорът забранява на християнски преподаватели да използват езически ръкописи. При пристигането на Юлиан в [[Антиохия]] храмът на [[Аполон]] бил изгорен, за което той обвинява християните и затваря главната църква там.

== Творчество ==

Написаното от него, дори само това, което е устояло на християнския набег, не е никак малко. При това повечето е създадено в годините на административна заетост, последните от живота му. Енергичен и пламенен, той твори бързо, за деня. Квалификацията публицистика би могла да изглежда вярна, отнесена не само към писмата му.

 

Интересен документ за синкретизма в религиозното мислене на онова време представляват двете речи ''„Към царя Слънце"'' и ''„Към майката на боговете"''. Други две, които оборват възгледите и начина на живот на [[циници|киниците]], са вече истинска публицистика. Написани са по конкретен повод — след публични проповеди на киници, чути от Юлиан. Автор и на епиграми, той създава и две прозаически сатири — едната писана в Константинопол в 361 г. и наречена ''„Цезарите"'', представя в критична светлина императорите християни от неговата династия, особено [[Константин I]], а другата, създадена в началото на 363 г. в [[Антиохия]] и озаглавена ''„Мизопогон"'', или ''„Враг на брадите"'', дава отговор на критиките, с които бил посрещнат в силно похристиянчената Антиохия между другото и за това, че по подражание на [[Адриан (император)|Адриан]], пионера на елинската култура във II век, Юлиан носел брада.

Животът на Юлиан се явява вдъхновение и основна тема в едноименния исторически роман на американския автор [[Гор Видал]], написан през [[1964]] г.

 

<gallery widths="180px">

Image:Julien crowned Emperor in Cluny in February 360.jpg|Коронацията на Юлиан по франкски образец (февруари 360 г., Париж), графика от 19 в.

[[File:Julian.jpg|thumb|160px|Скица на т.нар. статуя на Юлиан]]

 

* [http://www.tertullian.org/fathers/julian_apostate_1_sun.htm ''Към царя Слънце'']. Английски превод. C.W. King, 1888.

* [http://www.tertullian.org/fathers/julian_apostate_2_mother.htm ''Към майката на боговете'']. Английски превод. C.W. King, 1888.

* [http://www.tertullian.org/fathers/julian_apostate_galileans_0_intro.htm ''Срещу галилеяните, Contra Julianum'']. Английски превод. C.W. King, 1888.

 

* [[Амиан Марцелин]], ''Res Gestae'', Libri XV-XXV

* [http://www.tertullian.org/fathers/libanius_monody.htm Либаний - погребално слово за Юлиан]. Английски превод. C.W. King, 1888.

* [[Григорий Назиански]], речи против Юлиан Апостат, [http://www.tertullian.org/fathers/gregory_nazianzen_2_oration4.htm First Invective Against Julian]", "[http://www.tertullian.org/fathers/gregory_nazianzen_3_oration5.htm Second Invective Against Julian]". Английски превод. C.W. King, 1888.

 

*Bowersock, Glen Warren. ''Julian the Apostate''. London, 1978. ISBN 0-674-48881-4

*Browning, Robert. ''The Emperor Julian'', London, 1975.