Свищов: Разлика между версии

По време на [[Руско-турска война (1806 – 1812)|Руско-турската война (1806 – 1812)]] по заповед на генерал [[Николай Каменски]], изпълнена от генерал Емануил Сен-При на [[Кръстовден]], 14/27 септември [[1810]] г., руските войски правятизгарят опити да защитаватнапълно града, норазрушават некрепостта, успяват.преселват Силнатахристиянското турсканаселение артилерийскана бомбардировкадругия опожарявабряг градана Дунава и взривявапотопявят лодките, за да крепосттане могат да се върнат. Останките от неякрепостта се видиждатвиждат на хълма в парка „Калето“„Калето”. От Свищов остава само пепел. Изгорени са и две големи православни църкви – „Свети Николай“ (днес „Свето Преображение“) и църквата „Св. Илия“. От 9-те православни метоха (вкл. този на манастира „Св. Екатерина“ от Синайския полуостров в Египет, на манастира „Зограф“ и др.) остава само този на Хилендарския манастир с църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“. Оцелява и малката църква на калето „Св. Димитър“. СледВъв изпепеляването на Свищов руският генералВлашко, заизселниците дасе спасиустановяват населениетов от предстоящото турско кланеЗимнич, помагакъдето наси населениетоправят давременни избягаколиби презизмазани Дунавас отсреща във [[Влашко]]кал. Във Влашко, изселницитеНякои се установяватзаселват в Мавродин, в [[Букурещ]] и в други селища, като отсрещния гр. [[Зимнич]], [[Крайова]], [[Галац]], [[Браила]], [[Брашов]] и др.<ref name="Л.Тошев-Изгорялството">Лъчезар Тошев, [http://toshev.blogspot.bg/2015/09/1810.html ''ИЗГОРЯЛСТВОТО: Изгарянето на Свищов на Кръстовден 1810 г.''], 12.09.2015</ref>

Към края на 1810 г., при рано настъпилата зима реката замръзва. По леда свищовлиите се завръщат в своя град, от който турцитее са оставилиостанала само пепел. В началото на 1811 г. са възстановени 15 къщи, след това още и още и Свищов отново става един от най-многолюдните градове по Дунав. През 1812 г. гражданите построяват славяно-елинсткото училище на [[Емануил Васкидович]] (даскал Манолаки). Пари за това дарява видният представител на чорбаджи Цанковия род – Филип Сакелариевич, председател на еснафа на кожарите във Виена. Църквата „Св. Николай“ е възстановена с ново име „Св. Преображение“ първоначално като дървена постройка. Църквата е построена отново от камък по-късно – през 1835-1836 г. Свищовлиите събират помощи вкл. от сръбския княз, който отпуска за строежа греди от своите гори. След [[1820]] г. градът се възражда, а въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав ([[1835]] г.) му възвръща просперитета.<ref name="Л.Тошев-Изгорялството"/>

В Свищов още презпо турсковреме робствона османското владичество с дарения от заможни българи е изградено първото в [[България]] [[читалище]] – „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, през [[1856]] г. Тук [[Г. С. Раковски]] основава Тайното общество през [[1853]] г., като в устава е залегнала идеята [[Национално знаме на България|знамето]] на освободена България да е с 3 цвята – бяло, зелено и червено.