Уикипедия

Света Богородица Перивлепта: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 25:
==История==
Ктиторският надпис на гръцки над западния вход на нартекса гласи, че църквата е издигната в 1295 година от [[Източна Римска империя|византийския]] аристократ, вероятно от [[албанци|албански]] произход, [[Прогон Сгур]], роднина на император [[Андроник II Палеолог]].<ref name="Иванов 212">{{cite book |title= Български старини изъ Македония |last=Ивановъ |first=Йорданъ |authorlink= |coauthors= |year=1908 |publisher=Издава Българското книжовно дружество |location=София |isbn= |pages=212 |url=https://www.scribd.com/doc/88352394/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F-pdf |accessdate=}}</ref>
[[Файл:Saint Mary Perivleptos in Ohrid Inscription 2.jpg|ляво|мини|350п450п|Надписът от 1295 година]]
{{цитат|Ἀνηγέρθη ὁ θεῖος καἱ πάνσεπτος ναὸς οὕτος τῆς πανυπεραγίου δεσποίνης ἡμῶν θεοτόκου τῆς περιβλέπτου. διὰ συνδρομἢς κ(αὶ) ἐξόδου καρίου Προγόνου τοῦ Σγούρου μεγάλου. ἑταιριάρχου κ(αὶ) τῆς αυζύγου αὐτοῦ κυρ(ᾶς) Εὐδοκίας κ(αὶ) γαμβροῦ τοῦ κρατίστου κ(αὶ) ἁγίου ἡμῶν αὐτοκ(ράτορος) βασιλέως. ἐπὶ τῆς βασιλείας τοῦ εὐσεβεστάτου βασιλέως κ(αὶ) αὐτοκράτορος Ρωμαίων Ἀνδρονίκου τοῦ Παλαιολόγου κ(αὶ) Εἰρήνης τῆς εὐσεβεστάτης αὐγούστης. ἀρχιερατεύοντος δὲ Μακαρίου τοῦ παναγιωτάτου ἀρχιεπισκόπου τῆς πρώτης Ἰουστινιανῆς κ(αὶ) πάσης Βουλγαρίας ἐπὶ ἔτους ͵ϚΩΓ ἰνδ(ικτιῶνος) β'.}}
 
{{цитат|Вдигна се този божествен и всечестен храм на всепресветата владичица наша Богородица Перивлепта, със съдействието и разходите на господин Прогон Сгур, велик етериарх и на съпругата му госпожа Евдокия, зет на силния и свещен наш самодържец на ромеите Андроник Палеолог и на благочестивейшата му съпруга Ирина. При архиерейството на [[Макарий I|Макарий]], всесветейши архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България в г. 6803, индикт 2-ри.<ref name="Иванов 212"/>}}
 
През 1365 година до северната страна, а в неизвестна година - и от южната страна на олтара са пристроени два параклиса.<ref name="снегаров"/> Над вратата на северното крило има друг гръцки надпис:
 
{{цитат|Ἀνηγέρθη καὶ ἀνιστορίθη ὁ θεῖος καὶ πάνςεπτος ναὸς. τοῦ ἐν ἁγιοις πατρὸς ἡμῶν ἀρχιεπισκόπου Κωνσταντινουπόλεως Γρηγορίου τοῦ θεολόγου. διὰ συνδρομῆς καὶ ἐξόδου τοῦ πανιεροτάτου ἐπισκόπου ΔιαΔιαβόλεως Γρηγορίου ἢτοι Σελασφόρου. ἐπὶ τῆς βασιλείας Στεφάνου τοῦ Οὐρέσι. ἀρχιερατεύοντος δὲ τῆς πρώτης Ἰουστινιανῆς τοῦ πανιερωτάτου ἀρχιεπισκόπου Γρηγορίου. ἐπὶ ἔτους ͵ϚΩΟΓ ἰνδ(ικτιῶνος) ιγ'.}}
 
{{цитат|Вдигна се и изписа този божествен и всечестен храм на нашия между светците отец архиепископ цариградски Григорий Богослов със съдействието и разходите на преосвещения епископ на Девол, тоест Селасфор, Григорий, в царуването на Стефан Урош, в година 6873, индикт 13-ти.<ref name="Иванов 212"/>}}
 
След османското завоевание и разрушаването на църквата „[[Свети Климент и Пантелеймон|Свети Пантелеймон]]“ мощите на [[Климент Охридски]] са преместени в „Света Богородица Перивлепта“ и храмът получава паралелното име „Свети Климент“ или Големата църква. След като и „[[Света София (Охрид)|Света София]]“ е превърната в джамия, „Света Богородица Перивлепта“ става катедрален храм на Охридската архиепископия, а след нейното закриване през 1767 година - на Охридската митрополия.<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-2|423-426}}</ref> В нея е пренесена църковната утвар от „Света София“ както и голямата патриаршеска библиотека, която не е запазена. До църквата са изградени манастирски конаци и патриаршески дворец, които изгарят през 1862 година.<ref>[http://www.ohrid.org.mk/mk/crkvi/sv_bogorod.htm Црквата Света Богородица Перивлепта (Свети Климент)]</ref><ref>[http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/starite_bg_stolici/Ohrid/sv_kliment_perivlepta.htm Ралица Базайтова. Църквата "Св. Климент" в Охрид]</ref><ref name="снегаров"/>
 
==Архитектура==
Line 38 ⟶ 42:
 
==Живопис==
ФрескитеСтенописите в църквата са дело на зографите [[Михаил и Евтихий]].<ref>[http://www.fhw.gr/chronos/10/en/pl/t/t13b2a.html Ohrid - St Kliment]</ref><ref>[http://fotki.yandex.ru/users/liblion/album/70305/ Фрески от „Света Богородица Перивлепта“]</ref>
 
Царските двери в църквата са от средата XVI век и са дело на изтъкната художествена работилница, действала на територията на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]]. Те се намират днес в Националния исторически музей в София. Други произведения от същата работилница са царските двери на „[[Свети Пантелеймон (Горно Нерези)|Свети Пантелеймон]]“, дверите от „[[Големи Свети Врачи]]“ - днес на иконостаса на „Света Богородица Перивлепта“, дверите от неидентифицирана църква в Охрид - днес в Националния музей в Белград, дверите в „[[Свети Никола (Кореница)|Свети Никола]]“, дверите от „[[Свети Георги (Охрид)|Свети Георги]]“ в Горна Влашка махала в Охрид и дверите от „[[Свети Никола (Присовяни)|Свети Никола]]“ в Присовяни.<ref name="Палигора 145">{{cite book |title= Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид |last=Палигора |first=Ристо |year=2013 |location=Скопje |pages=145 }}</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Света_Богородица_Перивлепта“.