Иван Атанасов (писател): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 35:
До момента е превел близо 40 книги. През 2002 г. е номиниран за наградата [[Пловдив (награда)|„Пловдив”]] за художествения превод на сборника с разкази „Черна вечер” от [[Дейвид Морел]] (Хермес, 2001). През 2007 г. е номиниран за наградата [[Кръстан Дянков (награда)|„Кръстан Дянков”]] за художествения превод на романа „Принцът на огъня” от [[Даниъл Силва]] (Хермес, 2007). През 2010 г. е номиниран отново за наградата [[Пловдив (награда)|„Пловдив”]], този път за художествения превод на „Последната лекция” от Ранди Пауш (Хермес, 2009), а през 2012 г. печели наградата на блогърското жури на „Книга за теб” за художествения превод на сборника „Кървави книги” от [[Клайв Баркър]] (Колибри, 2012).
Като белетрист има публикации във вестниците „Марица”, „Глас” и „Вести”; в списанията „Зона F” и [[Дракус (списание)|„Дракус”]]; в антологиите „Ласката на мрака” (Аргус, 2004), „Знойни хоризонти” (Аргус, 2006), „До ада и назад” (Екопрогрес, 2011), „Вдъхновени от Краля” (Gaiana, 2014), „451 градуса по Бредбъри” (Gaiana, 2015), „Писъци” (Gaiana, 2016)
Един от първите му разкази - „[[То дебне в мрака]]” - е отпечатан във в. „Глас” през 1995 г. и с тази публикация авторът се превръща в един от основоположниците на българския [[хорър]].
| |||