Свищов: Разлика между версии

По време на [[Руско-турска война (1806 – 1812)|Руско-турската война (1806 – 1812)]] по заповед на генерал [[Николай Каменски]], изпълнена от генерал Емануил Сен-При на [[Кръстовден]], 14/27 септември [[1810]] г., руските войски правят опити да защитават града, но не успяват. Силната турска артилерийска бомбардировка опожарява града и взривява крепостта. Останките от нея се видиждат на хълма в парка „Калето“. От Свищов остава само пепел. Изгорени са и две големи православни църкви – „Свети Николай“ (днес „Свето Преображение“) и църквата „Св. Илия“. От 9-те православни метоха (вкл. този на манастира „Св. Екатерина“ от Синайския полуостров в Египет, на манастира „Зограф“ и др.) остава само този на Хилендарския манастир с църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“. Оцелява и малката църква на калето „Св. Димитър“. След изпепеляването на Свищов руският генерал, за да спаси населението от предстоящото турско клане, помага на населението да избяга през Дунава отсреща във [[Влашко]]. Във Влашко, изселниците се установяват в Мавродин, в [[Букурещ]] и в други селища, като отсрещния гр. [[Зимнич]], [[Крайова]], [[Галац]], [[Браила]], [[Брашов]] и др.<ref name="Л.Тошев-Изгорялството">Лъчезар Тошев, [http://toshev.blogspot.bg/2015/09/1810.html ''ИЗГОРЯЛСТВОТО: Изгарянето на Свищов на Кръстовден 1810 г.''], 12.09.2015</ref>

През 1812 г. гражданите построяват славяно-елинсткото училище на [[Емануил Васкидович]] (даскал Манолаки). Пари за това дарява видният представител на чорбаджи Цанковия род – Филип Сакелариевич, председател на еснафа на кожарите във Виена. Църквата „Св. Николай“ е възстановена с ново име „Св. Преображение“ първоначално като дървена постройка. Църквата е построена отново от камък по-късно – през 1835-1836 г. Свищовлиите събират помощи вкл. от сръбския княз, който отпуска за строежа греди от своите гори. След [[1820]] г. градът се възражда, а въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав ([[1835]] г.) му възвръща просперитета.<ref name="Л.Тошев-Изгорялството"/>

През 1829 г. по време на следващата [[Руско-турска война (1828 – 1829)]] руската армия на генерал [[Иван Дибич-Забалкански]] успява отново да освободи Свищов. Отрядите на генерал-адъютант граф Павел Кисельов (Киселёв) престояли в Габрово и на Шипка от 6 октомври до 3 ноември се оттеглят през Свищов и помагат на населението да избяга във Влашко, за да избегне кланетата, на които турците винаги подлагали християните в превзетите от тях земи. На бежанците от турските зверства влашкият княз [[Александър Гика]] дава земя за заселване край с. Мавродин. {{факт|Така възниква румънският град [[Александрия (Румъния)|Александрия]] основан от свищовските бежанци. Пътят от Зимнич към него и по-нататък към гр. Брашов е наречен „Свищовският път“.<ref name="Л.Тошев-Изгорялството"/>|2017|09|18}}