Светослав Славчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Nikyvoyage (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 3x заглавие-стил, 2x тире, 6 интервала, URL, кавички, нов ред, параметър, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 10:
| вложки = {{Личност/Писател
| категория = писател
| период = 1946
| жанрове = [[разказ]], [[роман]], [[сценарий]]
| теми =
Ред 30:
== Биография ==
Роден е през 1926 г. Син е на Дончо Славчев, химик по образование, който също има писателки интереси и през 1970 г. година издава свое изследване, посветено на [[Парацелз]]. Светослав се интересува от химия, чужди езици, музика (свири на цигулка, а сред любимите негови композитори са [[Антонио Вивалди]], [[Лудвиг ван Бетовен]] и [[Николо Паганини]]), и изобразително изкуство (сред любимите
През 1952 г. се оженва за Елка Ламбрева, завършва медицина в София и от 1951 г. до 1958 г. работи като лекар микробиолог. През 1953 г. се ражда дъщеря му Таня, а през 1960 г. – синът му Антоний. Започва да пише още през 1946 г. и през 50-те години постепенно се посвещава изцяло на литературното поприще.
От 1960 г. е на работа в издателство „[[Народна младеж]]“, където завежда редакцията за научно-популярна литература. От 1967 до 1989 г. е заместник-главен редактор на [[Космос (списание)|списание „Космос“]], където създава легендарния образ на [[инспектор Стрезов]]. В периода от 1969 до 1971 г. е един от водещите на курса по творческо писане „Златно
Книгите му са превеждани на руски, немски, чешки, полски, японски и др. Макар че официално се пенсионира през 1988 г., той става управител и главен редактор на „Домино“, една от първите частни издателски къщи в страната, която продължава да съществува до 1996 г.
Той се оттегля от писателското поприще през 1999 г., но продължава да работи като редактор и журналист, главно в някои здравни периодични издания като „Живец“ и „Здравен вестник за пенсионера“.<ref>''Човекът космос'' от Емануел Икономов, Списание „8“, 12/2016 г.</ref> През 2006 г. издателство „Аргус“ публикува внушителен том с негови избрани произведения, озаглавен „Незабравимо. Светослав Славчев“.▼
▲Той се оттегля от писателското поприще през 1999 г., но продължава да работи като редактор и журналист, главно в някои здравни периодични издания като „Живец“ и „Здравен вестник за пенсионера“.<ref>''Човекът космос'' от Емануел Икономов, Списание „8“, 12/2016 г.</ref> През 2006 г. издателство „Аргус“ публикува
Вицепрезидент е на българската секция на Международната асоциация на писателите криминалисти (AIEP) до 2015 г. Умира през 2016 г., пет месеца след смъртта на своята съпруга.<ref>[https://www.spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/4705-%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B2.html ''In memoriam: Отиде си бащата на инспектор Стрезов'', Списание „8“]</ref>▼
▲Вицепрезидент е на българската секция на Международната асоциация на писателите криминалисти (AIEP) до 2015 г. Умира през 2016 г., пет месеца след смъртта на своята съпруга.<ref>[https://www.spisanie8.bg/
== Творчество ==
Първата му книга е „Кръвта на цивилизацията“ (1947 г.) и е посветена на борбите около „черното злато“ – петрола. Автор е на повече от 25 книги, 35 телевизионни, радиопиеси, сценарии, очерци и статии. Отначало пише научно-популярни книги. С научна фантастика се занимава от 1962 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bgf.zavinagi.org/index.php/Светослав_Славчев | заглавие= Светослав Славчев
== Награди и отличия ==
Line 49 ⟶ 50:
* 2000 г. – „[[Гравитон (награда)|Гравитон]]“ за цялостен принос към българската фантастика.
Носител е на награди на Съюза на българските писатели, както и на награди от конкурса за криминални разкази „Павел Вежинов“.
== Библиография ==
=== Научно-фантастични разкази, повести и романи ===
* Крепостта на безсмъртните, 1970 (сборник разкази и повести)
* Следа към Вега-Орион, 1979 (сборник разкази и повести)
Line 58 ⟶ 59:
* Очите на мрака, 1999 (роман)
=== Криминални романи ===
* Под знака на скорпиона (1970)
* Девет, числото на кобрата (1977)
Line 64 ⟶ 65:
* Смъртта се нарича „Кентавър“ (1984)
=== Научно-популярни и биографични книги ===
* Кръвта на цивилизацията (1947)
* Разкази за коварните отрови (1958)
Line 71 ⟶ 72:
* Живот без болести (1962)
* Димящата отрова (1963)
* Жижка
* Традиции и наука (1968)
* Новини от космоса (1972)
Line 98 ⟶ 99:
; Интервюта
* [http://www.segabg.com/article.php?id=88829 „Бащата“ на инспектор Стрезов Светослав Славчев: „Яхтената“ история е пълна мъгла“], интервю на [[Деян Енев]], в. „Сега“,
; За него
| |||