Маргарита Наварска: Разлика между версии

'''Маргарита Наварска (Маргьорит дьо Навар)''' ({{lang-fr|Marguerite de Navarre}}, род.11 април 1492, Ангулем — – ум.21 декември 1549, Одос) — – кралица на Навара, френска принцеса, по-голяма сестра на [[Франсоа I]] Ангулем —– крал на Франция,

Тя е една от първите жени-писателки във Франция. Известна още като Маргарита Ангулемска  ({{lang-fr|Marguerite d’Angoulême}}).

Маргарита произхожда от Ангулемският клон на династията Валоа. Тя е дъщеря на [[Шарл Ангулем|Шарл Орлеански-Ангулем]] (фр. Charles d’Orléans; 1459 — – 1 януари 1496) и [[Луиз Савойска|Луиза Савойска]] (фр. ''Louise de Savoie''; род. 11 септември 1476, ум. 22 септември 1531) – принцеса Савойска.

Маргарита Наварска цял живот се отличава с голяма преданост към своя брат, пътува до  Мадрид  да иска неговото освобождаване след поражението в [[битката при Павия]].

Дворът на Маргарита е важен център на френския хуманизъм. Самата тя знае латински  (възможно,  гръцки език) и оказва голямо влияние на много известни хора на своето време. В това отношение тя е предшественица на създателите на [[литературни салони|литературните салони]] през XVII-XVIII в.

Маргарита пише [[лирика|лирически стихотворения]], весели [[мадригал]]и, [[рондо]], [[сонет]]и, [[епиграма|епиграми]] и др., от които вее дъх на жизнелюбие, на радостно упоение от живота, протест против [[религиозен фанатизъм|религиозния фанатизъм]]. По подражание на "„[[Декамерон]]"“ от [[Бокачо]] създава сборник от разкази под заглавието "Хептамерон"„Хептамерон“. Като избягва крайностите, Маргарита Наварска осмива лицемерната разпуснатост на [[духовенство]]то, застъпва се за правата и човешкото достойнство на жената, здравите отношения между двата пола, осмива [[аскетизъм|аскетизма]] и т.н. Към края на живота си тя обаче притъпява смелостта на идеите си.

Дворът на Маргарита в град Нерак е един от центровете на литература, наука и изкуство на Западна Европа. Прекрасно образована, надарена с поетически способности, кралицата привличала към себе си поети от различни школи, хуманисти и волнодумци, преследвани от Църквата. Нейното покровителство и гостоприемство ползва цвета на Европейския Ренесанс —– Гийом Бюде, [[Клеман Маро|Клеман Маро,]], [[Бонавантюр де Перие|нБонавантюр де Перие]], [[Пиер дьо Ронсар]], Декарие, [[Еразъм Ротердамски]].

При двора на Маргарита Наварска е направен превод от латински на книгата "Деяния„Деяния на датчаните"датчаните“ на Саксон Граматин, съдържаща повествование за [[Хамлет]], датски принц, от което се възползва по-късно [[Шекспир]] при създаването на своята известна пиеса.

Рязко отричане от [[Сорбона]]<nowiki/>та предизвиква поемата "Огледало„Огледало на грешната душа"душа“ (''Le Miroir de l'ame pecheresse'', 1531), в която намира отражение лютеранския тезис за оправдание на вярата; версификацията на поемата напомня за традицията на [[Петрарка]].

Отглас от дискусията между [[Еразъм]] и [[Мартин Лутер|Мартин Лутер]] за свободата на волята  се усеща в произведението "Диалога„Диалога относно формата на нощното виде́ние"виде́ние“ (''Dialogue en forme de vision nocturne'', 1524, публ. 1533). На смъртта на [[Франсоа I]] е посветена наситената с реминисценция от [[апостол Павел]] и [[Платон]] поема „Кораб“ (''Le Navire'', 1547). Сред другите съчинения са : „Комедия, изиграна в Мон-дьо-Марсан“ (''La Comédie de Mont-de-Marsan'', 1548); обширна преписка с брат и и други лица (публикувана през 1841). Даже фарс „Болния“ (''Le Malade'', 1535- – 1536) завършена в духа на праволинейно религиозно наставление. Голяма част от стихотворенията на Маргарита излизат в състава на сборника „Перли от перлите на принцесата“ (''Marguerites de la Marguerite des princesses'', 1547).

* Lefranc A. Les idees réligieuses de Marguerite de Navarre d'apres son oeuvre poétique. - – P.: 1898.

* Jourda P. Margueite d'Angoulême, duchesse d'Alencon, reine de Navarre. - – P.: 1930.

* Febvre L. Amour sacré, amour profane. Autour de l'Heptameron. - – P.: 1944.

* Cazauran N. L'Heptameron de Marguerite de Navarre. - – P.: 1991.

* Михайлов А.Д. Книга новелл королевы Наваррской // Маргарита Наваррская. Гептамерон. - – Л.: 1982. - – С. 3-20.