Софроний Доростолски и Червенски: Разлика между версии

}}

 

 

== Биография ==

Роден е на 2 ноември 1897 година в троянскоот село [[Орешак (област Ловеч)|Орешак]] със светското име '''Стойчо Коев Стойчев'''. Още малък остава сирак и в 1910 година става послушник в [[Троянски манастир|Троянския манастир]], който издържа основното му образование в Троян. От есента на 1914 година започва да учи в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]]. На 30 юни 1918 година в Троянския манастир е замонашен под името Софроний от игумена архимандрит [[Климент Коевски|Климент]]. На 25 януари 1919 година митрополит Максим Пловдивски го ръкополага за йеродякон в пловдивския митрополитски храм „[[Света Марина (Пловдив)|Света Марина]]“. След завършването на семиранията през 1920 година, от есента на същата година е учител-възпитател в монашеското училище при Троянския манастир. От 1 август 1923 година е назначен за игумен на [[Лопушански манастир „Свети Йоан Предтеча“|Лопушанския манастир „Свети Йоан Предтеча“]]. На 12 август 1923 година митрополит [[Неофит Видински]] го ръкополага за йеромонах в „[[Рождество Богородично (Берковица)|Рождество Богородично]]“ в Берковица. От 22 август 1923 г. йеромонах Софроний е назначен за игумен на [[Клисурски манастир (Видинска епархия)|Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“]]. От септември 1929 година е студент в [[Богословски факултет (Софийски университет)|Богословския факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]], който завършва през 1933 г. На 23 април 1933 година по решение на Светия синод митрополит Неофит Видински го възвежда в архимандритско достойнство и на 1 май 1933 година е назначен за архиерейски наместник в Берковица.<ref name="Цацов 191"/><ref name="Русенска митрополия"/>

 

 

В 1992 година митрополит Софроний е сред инициаторите на разкола в Българската православна църква. На 18 май 1992 година заедно с митрополитите [[Пимен Неврокопски]], [[Калиник Врачански]], [[Стефан Великотърновски]] и [[Панкратий Старозагорски]] подписва заявление, с което се поддържа решението на Дирекцията за вероизповеданията за нелегитимност на избора на патриарх [[Максим Български]] в 1971 година. Митрополитите заявяват, че смятат изборът на Максим за нелегитимен и започват процедура по избора на нов патриарх. За временен наместник-предсетадел на Светия синод избират Пимен. Така на 18 май фактически се създава така наречения [[Алтернативен синод]], в който влизат пет от тринадесетте митрополити на църквата. Към разколниците се присъединяват и пет викарни епископи. Съответно на 22 юли 1992 година Светият синод за разколничество и извършване на незаконно ръкополагане, заедно с другите разколнически архиереи, го лишава от сан.<ref name="Бурега">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.bogoslov.ru/text/353078.html | заглавие= Раскол в Болгарской Православной Церкви и Всеправославный Собор в Софии |достъп_дата = 2017-06-06 |фамилно_име=Бурега |първо_име=Владимир Викторович |дата= 2008-10-24 |труд= |издател=bogoslov.ru |език= |цитат= }}</ref>