Учредително събрание: Разлика между версии

Голям и важен е дебатът, който се разгаря по „[[Борба за българска църковна независимост|църковния въпрос]]“, защото след разпокъсването на Отечеството той е пряко свързан с „националния въпрос“. С цел запазване духовното единство на българския народ в лицето на [[Българска екзархия|Екзархия]]та, [[депутат]]ите гласуват чл. 39 на Конституцията, според който българската църква не се обособява в рамките на Княжеството, а остава част от българската църковна област, която фактически обхваща териториите на [[Мизия]], [[Тракия]] и Македония. Неудобството от административна гледна точка за църковните дейци от факта, че местопребиваването на Екзарха остава в [[Цариград]], е прието като необходима жертва.

 

 

{{цитат|Слава Богу! Свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха някои неспоразумения, но то се разумява от само себе си. Нашето събрание беше като кораб, изложен на бури: слава Богу, този кораб достигна пристанището. Можем да кажем, че направихме закони от Народа за Народа<ref>„Дневници на Учредителното събрание от 1879 г.“, Търново, 1879 г. Типография на Л. Каравелов и Н.К. Жейнов, с. 138. </ref>.| митрополит Антим Видински}}

=== Приемане и подписване на конституцията ===

{{основна|Конституция на Българското княжество}}

 

== Дейности на депутатите в Учредителното събрание ==

* [[Антим I|Екзарх Антим I]]

* [[Атанас Хранов (кмет)|Атанас Хранов]]

* [[Георги Странски]]

* [[Георги Вълкович]]

* [[Григор Караманов]]

* [[Григор Начович]]

* [[Димитър Греков]]

* [[Драган Цанков]]

* [[Иван Данев]]

* [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]]

* [[Илия Цанов]]

* [[Йосиф Ковачев]]

* [[Петко Славейков]]

* [[Райчо Каролев]]

* [[Стефан Границки]]

* [[Тодор Икономов]]