Католицизъм в България: Разлика между версии

През [[864]] година България приема като държавна религия християнството от [[Константинополската патриаршия]]. Запазена е и обширна кореспонденция на българския покръстител [[княз Борис I]] и с папа [[Николай I (папа)|Николай I]]. По това време между източното и западното християнство има вече сериозни догматични разногласия, но разделението между Рим и Константинопол ще стане факт близо два века по-късно с [[Великата схизма|Велика схизма]] от 1054 г.

 

През [[1204]] г. [[цар Калоян]] сключва [[Калоянова уния|уния]] с Римската църква и папа [[Инокентий III]] изпраща [[палиум]] (знак за пълномощията на духовния им сан) до българските архиепископи и епископи. Всички български епископии стават диоцез на [[Католическа църква|Римокатолическата църква]]. През [[1235]] г. на всеправославния събор в [[Лампсак]] при царуването на [[Иван Асен II]] унията с папата е разтурена и Българската църква се завръща в лоното на православието, а папските епископии остават да действат формално като [[титулярен епископ|титулярни]].

 

С грижа за промяна на това положение през [[1835]] г. Рим поверява управлението на Южната епархия на отците лигуористи (или редемптористи от конгрегацията на Св. Алфонс Лигуори). Като знак за промените към добро през времето на пребиваването на събратята лигуористи ([[1836]] – [[1840]]) трябва да се приема и възвръщането на седалище на епархията в Пловдив. Под ръководството на отец [[Иван Птачек|Птачек]] започнала голямата реформа по въвеждането на грегорианския календар, на мястото на юлианския, който дотогава бил в употребление сред католическата общност в епархията. Ревностният управител успял да наложи да не се работи по празниците, въвел публичните религиозни шествия за големите църковни дни, подел упорита борба срещу лихварството, като лихварите заплашвал с тежки църковни наказания, непримирим бил срещу пиянството и мн. др.

 

През 1840 г. [[Светия престол|Светият престол]] решава в Пловдив да бъде настанена ''капуцинска'' мисия. Първите отци [[Капуцини (монашески орден)|капуцини]] пристигат в Пловдив на 21 март 1841 г. На 15 юли 1843 г. за епископ е ръкоположен [[Мисионер|мисионерът]] [[Андреа Канова]]. За сполучливото му управление способствали освен неговите личностни качества и сравнително дългият срок на последователна работа в епархията, още и промяната в правната основа на отношението към вероизповеданията в [[Турция]] след Хатихумаюна от 1856 г. По негово време били въздигнати пловдивската катедрала „[[Свети Лудвиг (Пловдив)|Св. Лудвик]]“, църквите в павликянските села [[Раковски (град)|Балтаджи]], [[Даваджово]], [[Селджиково]], [[Житница (област Пловдив)|Хамбарли]] и [[Раковски (град)|Калъчли]]. Епископ Канова става и основоположник на католическото просветно дело в епархията. Също епископът откупува местата, съседни на католическата църква в Пловдив и ги отстъпва на католиците да си построят жилища и впоследствие те се разплащат с църквата. Така за кратко време около църквата се формира [[Католишка махала (Пловдив)|католически квартал]]. Той също попечителства купуване на имоти от католиците в селата [[Коматево]] и [[Белозем]], където се създават нови енории.<ref name=":1" /> По негова инициатива било уредено пребиваването на вицеконсули на [[Австрия]], [[Франция]], [[Великобритания]] и [[Русия]] в Пловдив; откриването на вицеконсулства на католическите велики сили тук довело престижът на католиците в района очевидно да нарасне.

 

Тези нови елементи водят до създаване на нови католически енории в градовете и новообразуваните католически села.

==== Никополската епархия след Освобождението ====

В началото на [[1883]] г., по времето на папа [[Лъв XIII]], [[Светия престол]] променя статута на Никополската епархия; отделя Влашко от юрисдикцията на Никополския епископ и формира самостоятелна архиепископия. За първи Букурещки архиепископ е назначен дотогавашният Никополски епископ [[Иняцио Паоли|Паоли]], а духовен глава на вече побраната в политическите граници на княжеството Никополска епархия става епископ [[Иполито Агосто|Иполит Луи Агосто]]. Той основава католическа семинария в Русе, с негова помощ са построени катедралата „[[Свети Павел от Кръста (Русе)|Свети Павел от Кръста]]“ в Русе, църквата „[[Непорочно зачатие на Дева Мария (Варна)|Непорочно Зачатие на Дева Мария]]“ във [[Варна]] и храмове в новосъздадените католически села [[Драгомирово (Област Велико Търново)|Драгомирово]], [[Бърдарски геран]], [[Гостиля]] и [[Асеново (Област Плевен)|Асеново]].

 

Католическите мисионери в България - ръководителят на колежа „[[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Свети Августин]]“ [[Жерве Кенар]] и колегата му [[Херман Гислер]] - извършват истински подвиг за България след края на [[Първата световна война]]. Без тяхната намеса България е щяла да остане с граница до [[Стара планина]]. Цялата южна част на страната e щяла да станат гръцка. Заради техния принос в полза на България цар [[Борис III]] след години ги нарича ''„забравените защитници на България“''<ref>[http://www.168chasa.bg/Article/6334091 С 300 000 злaтни лева pодният Рокфелер откупува Южна Бългаpия в Ньой]</ref>. Духовниците съдействат за намаляване на репарациите на България от 12 на 2,5 милиарда франка, чрез организиране на мощна пробългарска кампания в навечерието и по време на подписването на [[Ньойския мирен договор]].

 

През [[1916]] г. за епископ на викарията е избран българин. Епископ [[Винкенти Пеев|Пеев]] е въведен в епископски сан на 2 март 1913 г. Той е духовно израснал в традициите на обществото на отците капуцини. По негово време представители на католическата интелигенция в България се събират на конгрес в София и решават да издават католически орган. На 8 май 1924 година е издаден първият брой на вестник „[[Истина (католически вестник)|Истина]]” на български език.<ref name=":10">[https://draganbachev.wordpress.com/2013/09/13/епископ-викенти-пеев-възпитаник-на/ Ваташки Р., „Епископ ВИКЕНТИ ПЕЕВ – възпитаник на Ориенталския капуцински институт” в Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Ангел Кръстев и 20-годишнината от създаването на специалност „Теология” в Шуменския университет, Шумен 2013, с. 277-291.]</ref>. Католическият печат по време на неговото управление изживява своя разцвет. Безспорна заслуга за това има издателството „[[Българска католическа книжнина#Издателство „Добър печат“|Добър печат]]“ ръководено от отец д-р [[Дамян Гюлов]]. Изданията му - [[Истина (католически вестник)|седмичника „Истина“]], годишния календар „[[Св. Св. Кирил и Методий (католически календар)|Св. Св. Кирил и Методи]]“ и десетки книги се ползват с много добър прием сред католическото население. Отец [[Козма Гюлов]] прави постъпки в началото на 40-те години с присъединяването на [[Южна Добруджа]] към [[България]] като предлага правителството да уреди землища за заселване на нови католически села там, поради прекомерното разрастване на католическите села около град [[Пловдив|Пловдив.]]

 

След падането на комунистическия режим на [[10 ноември]] [[1989]] г. част от недвижимо имущество на католическата църква в България е възстановено със специален Закон за възстановяване собствеността върху конфискуваните с Указ № 88 на президиума на Народното събрание от 1953 г. (необнародван) недвижими и движими имоти, принадлежащи на католическата черква в пределите на Народна република България. Собственността на сградите на католическите колежи и болници не е възстановена. През декември 1991 г. започва да излиза продължителят на идеите на в-к „Истина“ – [[Истина-Veritas|вестник „Истина-Veritas”]]. През 1993 г. е създадена благотворителна организация „[[Каритас България]]“.

 

По време на [[Апостолическо поклонничество на папа Йоан Павел II в България|апостолическото поклонничество на папа Йоан Павел II в България]] в периода 23 - 26 май 2002 г. той полага основния камък на нова катедрала „[[Свети Йосиф (София)|Свети Йосиф]]“ в София на същото място, където е била старата и освещава статуята на свети папа [[Йоан XXIII]]. Папата също посещава катедралата „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]“ в София, където се срещна с представители на духовенството и миряните от [[Софийска апостолическа екзархия|екзархията]]. Тук папата короняса иконата на „Света Богородица Ченстоховска“, която от близо 100 години е изложена за молитвено почитание в епархийното светилище на екзархията в [[Малко Търново]].<ref>[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=89 Енория и катедарлен храм “Успение Богородично”]</ref> На следващия ден на централния площад в град [[Пловдив]] папата отслужи тържествена света литургия, на която обяви за блажени отците успенци [[Камен Вичев]], [[Павел Джиджов]] и [[Йосафат Шишков]], след това се срещна с млади българи в катедралния храм [[Свети Лудвиг (Пловдив)|„Свети Лудвиг“]].