Давид Гирландайо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м двойно в; форматиране: 8x тире-числа, 5x тире, 9 интервала, заглавие-стил, запетая, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 22:
}}
 
'''Давид Гирландайо''' ({{lang-it|Davide Ghirlandaio}}; [[14 март]] [[1452]] г. - – [[10 април]] [[1525]] г.) е [[Флоренция|флорентински]] художник от епохата на зрелия [[Ренесанс]], брат на художниците [[Доменико Гирландайо]] (1449 - – 1494) и [[Бенедето Гирландайо]] (1458 - – 1497). Представител на [[Флорентинска школа|Флорентинската живописна школа]].
 
== Биография ==
Давид Гирландайо е роден във Флоренция на 14 март 1452 г в семейството на Томазо и Антония Бигорди. Първоначално е помощник, а впоследствие и партньор на своя брат Доменико Гирландайо, и работи в създадената от него художествена работилница. Съдейки по запазените документи от дейността на семейната работилница, в течение на своя живот Давид изпълнява най-вече функциите на администратор и помощник, като рисува най-често с братята си и по рядко самостоятелно. Както свидетелства Вазари, Доменико Гирландайо възложил всички административни задължения в работилницата на брат си Давид, „...като му казал : „Остави рисуването на мен, а ти се занимавай с деловите неща, защото сега, когато започнах да разбирам това изкуство, единствено съжалявам, че нямам поръчка да изпиша с фрески целите градски стени на Флоренция...“
 
От ноември 1475 г. до април 1476 г. Давид и Доменико са в [[Рим]], където двамата рисуват във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]] фрески с портрети на пророци и философи. Съдейки по запазените документи, в течение на своя живот Давид изпълнява в в семейното ателие най-вече функциите на администратор и помощник, но въпреки това, фигурите на пророците е прието да се считат за съвместно произведение на двамата братя.
 
През 1476 г. Давид и Доменико работят в абатството [[Сан Микеле Арканджело а Пасиняно]], където рисуват „Тайната вечеря“ в манастирската трапезария. През 1482 г. Давид отново придружава Доменико в Рим, за да помага на брат си за стенепоса [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]]. <ref>Steinmann, Ernst, ''Die Sixtinische Kapelle'', I, München 1901, v. Indice</ref> През 1489- – 90 г. двамата братя изпълняват мозайката „Благовещение“ в люнета на портата на „[[Санта Мария дел Фиоре]]“, за която Давид получава последното плащане през януари 1491 г. <ref>G. Poggi, „Appunti d'archivio“, в „Miscellanea d'arte“, I(1903), с.70</ref>
 
През 1491- – 93 г. Давид работи в [[Орвието]] (съгласно платежни документи от 20 април 1493 г.), където изпълнява мозаечни творби на фасадата на катедралата [[Катедрала на Орвието|„Санта Мария Асунта“]], които не са съхранени. <ref> L. Fumi,''Il Duomo di Orvieto'', Roma 1891, с.109 и 146</ref>
 
В 1493 г., Давид прави мозайка на сцената „Рождество с поклонението на пастирите“ на фасадата на катедралата [[Сиенска катедрала|„Санта Мария Асунта“]] в [[Сиена]], която също не е достигнала до наши дни. <ref>Borghesi, S. и L. Bianchi, ''Nuovi documenti per la storia dell'arte senese'', Siena 1898, с.354</ref> <ref>Milanesi, G., ''Nuovi documenti per la storia dell'arte toscana'', Firenze 1901, с.156</ref> През 1493 г. Давид украсява с мозайка апсидата на катедралата в Пистоя.<ref>Bacci, P., ''Documenti toscani per la storia dell'arte'', II, Firenze 1912, с.119- – 135.</ref>
 
След смъртта на Доменико, Давид остава да ръководи работилницата, и обучава своя племенник и син на Доменико -  – [[Ридолфо Гирландайо]], който също става известен художник.<ref>Marchini, G., ''Il tesoro del Duomo di Prato'', Milano 1963, pp. 82, 118 s. doc. 134</ref>. В този период Давид продължава да работи основно върху мозайки в различни църкви в Тоскана.
 
Жени се два пъти - – за Катрин Матеи Андре дел Габуро и покъсно за Томаза Луиджи де Морси, но няма сведения за техни деца. Умира във Флоренция на 10 април 1525 г.
 
== Библиография ==
[[File:'The Virgin and Child with Saints Apollonia and Sebastian', tempera on panel painting by Davide Ghirlandaio, 1490-1499, Philadelphia Museum of Art.jpg|thumb|250px|„Богородица с младенеца и св.Аполония и св.Себастиян“, 1490 г. <br>Музей на изкуствата, Филаделфия.]]
* [[Джорджо Вазари|Вазари, Джорджо]], ''Le vite de' più eccellenti pittori, scultori, e architettori '', Lorenzo Torrentino, Firenze 1550; 2-ро пр. и доп.изд.: Giunti Editore, Firenze 1568.
* Bacci, P., ''Documenti toscani per la storia dell'arte'', II, Firenze 1912, с.119- – 135.
* Francovich, Géza de, „David Ghirlandaio“, в: ''Dedalo'', г.XI (1930- – 31), с.65- – 88, 133- – 151.
* Pudelko, G., „Davide Ghirlandajo“, в ''Old Master Drawings'', г.XI (1936), с.25.
* de Tolnay, Ch., „Two frescoes by Domenico and David Ghirlandaio in S. Trinita in Florence“, в: ''Wallraf-Richartz Jahrbuch'', г. XXIII (1961), с.237- – 250
* Quermann, Andreas, ''Ghirlandaio'', сер. ''Maestri dell'arte italiana'', Könemann, Köln 1998. ISBN 3-8290-4558-1
* Micheletti, Emma, ''Domenico Ghirlandaio'', в: ''Pittori del Rinascimento'', Scala, Firenze 2004. ISBN 88-8117-099-X
Ред 51:
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* [http://www.treccani.it/enciclopedia/bigordi-david-detto-ghirlandaio_%28Dizionario-Biografico%29/ Davide Ghirlandaio]