Иван Гаруфалов: Разлика между версии

Иван Димитров Гаруфалов е роден на 15 август 1887 г. в [[Малко Търново]] в семейство с възрожденски традиции, изиграло важна роля в разпространението на унията в Странджанския край. Син е на революционера [[Димитър Гаруфалов]] и брат на войводата [[Стойчо Гаруфалов]]. В къщата на неговия дядо Стойчо Гаруфалов е осветен първият католически параклис в Малко Търново през 1861 г. След като завършва начално образование в [[Малко Търново]] и основно в [[София]], той постъпва в [[Одринска българска католическа гимназия|Българо-католическата гимназия]] в [[Одрин]]. Тук той проявява особена любов към църковната музика и става пръв помощник на отец [[Константин Кертев]], ръководител на църковния хор.

През 1905 г. Иван постъпва в обществото на отците-възкресенци и прекарва годината на послушничеството в [[Краков]]. От 1908 до 1912 г. следва философия и богословие в Григорианския университет в [[Рим]]. Там на 30 март 1912 г. е ръкоположен за свещеник от архиепископ [[Михаил Миров]]. През същата година се завръща в [[Одрин]] и става учител по катехизис, рисуване и пеене в Българо-католическата гимназия.

През 1915 г. Иван Гаруфалов е изпратен да служи в в родния си град и остава там до 1940 г. На 16 февруари 1923 г. пожар унищожава сградата на училището и свещеническия дом. На 10 юли 1925 г. в Иван Гаруфалов посреща в [[Малко Търново]] архиепископ [[Йоан XXIII|Анджело Джузепе Ронкали]], отскоро назначен за Апостолически визитатор в България.<ref>[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=50 Епископ Иван Гаруфалов]</ref>

През 1941 г. Иван Гаруфалов е повикан в [[София]], за да замести епископ [[Кирил Куртев]], който се оттегля от своя пост поради физическа и умствена преумора. На 6 юли 1942 г. папа [[Пий XII]] назначава Иван Гаруфалов за [[Църква на съединените с Рим българи|Апостолически екзарх]] на българите католици от източен обреди и го избира за титулярен епископ Лаганийски. Ръкополагането се извършва на 1 ноември същата година в енорийския храм „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]" в София от епископ Кирил Куртев в съслужние с [[Дамян Теелен]] - – епископ на Никополската епархия, и [[Иван Романов]] - – епископ на Софийско-Пловдивската епархия. Присъства също и архиепископ [[Джузепе Мацоли]] – - aпостолическиапостолически делегат в България. Оттогава униатската църква в България започва да се именува католическа екзархия.<ref>{{cite book|title=Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване|last=Елдъров|first=Светлозар|authorlink=Светлозар Елдъров|year=2002|location=София|url=http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Elderov_Katolicite_v_BG.pdf}}</ref>