Уикипедия

Око: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м двойно в; форматиране: 57x тире, 3x нов ред, 2x тире-числа, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 34:
{| width="750px"
|-
| 1 - – Задна камера<br />2 - – Назъбен край<br />3 - – Ресничест мускул<br />4 - – Ресничест пояс<br />5 - – Шлемов канал<br />6 - – [[Зеница]]<br />7 - – Предна камера<br />8 - – [[Роговица]]<br />9 - – [[Ирис (анатомия)|Ирис]]<br />10 - – Кора на [[Леща (анатомия)|лещата]]<br />11 - – Ядро на [[Леща (анатомия)|лещата]]<br />12 - – Ресничест венец<br />13 - – [[Конюнктива]]<br />14 - – ''m. obliqus bulbi ventralis''<br />15 - – ''m. rectus bulbi ventralis'' || [[Файл:Eye-diagram.svg|300px|center]] ||
:16 - ''m. rectus bulbi medialis''<br />17 - – Артерии и вени на ретината<br />18 - – [[Сляпо петно]]<br />19 - – Твърда мозъчна обвивка<br />20 - – Централна [[артерия]] на ретината<br />21 - – Централна [[вена]] на ретината<br />22 - – [[Зрителен нерв]]<br />23 - – Вортикозна вена<br />24 - – Влагалище на очната ябълка<br />25 - – [[Жълто петно]]<br />26 - – Централна ямка<br />27 - – [[Склера]]<br />28 - – Съдова обвивка<br />29 - – ''m. rectus bulbi dorsalis''<br />30 - – [[Ретина]]
|}</center>
 
Ред 41:
 
Очната ябълка се състои от:
* Очна стена - – изградена е от три обвивки:
** Външна (влакнеста) - – ''tunica fibrosa''
** Средна (съдова) - – ''tunica vasculosa''
** Вътрешна (нервна)- – ''tunica interna s. nervea''
* Ядро (очно съдържание), съставено от:
** Стъкловидно тяло - – ''corpus vitreum''
** Леща - – ''lens crystallina''
** Вътреочна течност - – ''humor aquosus''
 
=== Очна стена ===
Ред 61:
 
==== Съдова обвивка ====
Съдовата обвивка е известна още с името увеален [[ход|тракт]] или увеа ({{lang-la|uvea}} грозд). Причината за това е, че след отстраняване на фиброзната обвивка, средната обвивка остава да виси на зрителния нерв подобно на гроздено зърно. Състои се от три отделни части - – [[Ирис (анатомия)|ирис]], [[ресничесто тяло]] и [[хориоидея]].
 
===== Ирис =====
Това е предната част на увеята, която се спуска отвесно под формата на завеса между роговицата и лещата. В средата се образува отвор известен като [[зеница]] (''pupilla''). Зеницата има различна форма - – от кръгла до напречно елиптична и дори до отвесна цепка. С промяна на големината на зеницата ирисът изпълнява ролята на бленда, предпазваща ретината от прекомерно осветяване.
 
===== Ресничесто тяло =====
Ред 83:
=== Ядро на очната ябълка ===
[[File:Eyevessels 001.jpg|мини|Очни кръвоносни съдове]]
 
==== Леща ====
Лещата на окото представлява безцветно, прозрачно, двойно изпъкнало [[Белтъци|белтъчно]] образувание. Съставена е от изцяло видоизменени епителни клетки без съединителна тъкан и кръвоносни съдове. Изхранването и&#768; се извършва чрез [[осмоза]] от камерната течност и в по-малка от стъкловидното тяло. Предната повърхност на лещата е по-слабо изпъкнала от задната. Отвън е обхваната от прозрачна и еластична мембрана. Расте чрез бавно непрекъснато образуване на нови епителни клетки върху предната повърхност и изтласкване и сбиване на стари, видоизменени и лишени от ядра епителни клетки.
 
Лещата е структурата с най-голямо белтъчно съдържание в човешкия организъм<ref>Маждракова (1994), с. 32</ref> - – до 35%. Богата е на [[калций]] и [[фосфор]]. Тя е важна част от диоптричния апарат на очната ябълка и заедно с цилиарния мускул, ресничестото тяло и влакна осъществява [[акомодация]]та.
 
==== Стъкловидно тяло ====
Line 92 ⟶ 93:
 
==== Очни камери ====
Очните камери са две - – предна и задна. Предната е разположена между корнеята и ириса. Задната се намира между задната повърхност на ириса, цилиарното тяло, предната повърхност на лещата и стъкловидното тяло. При зеничният отвор двете камери се свързват помежду си.
 
И двете камери са изпълнени с бистра безцветна течност. Тя почти не съдържа белтъчини и клетъчни елементи.
Line 104 ⟶ 105:
 
=== Фасции ===
Очната ябълка и мускулите около нея са обвити от три фасции - – повърхностна, дълбока и булбова (Тенонова)
 
=== Клепачи ===
[[Клепач]]ите обикновено са два (горен - – ''palpebra superior'' и долен - – ''palpebra inferior''), при много видове животни има и допълнителен трети (''palpebra tertia'' или ''membrana nictitans'').
 
Горните и долните клепачи се спускат от съответните орбитални ръбове и се срещат в хоризонтално разположената клепачна цепка. Свободният ръб на клепача има два канта - – преден и заден като на предния са разположени ресници (''cilia''). Латерално и медиално клепачите се съединяват като при това се образуват два очни ъгъла. По вътрешния кант на клепачите са намират слъзни точици. Всеки от двата клепача са съставени от четири слоя - – кожен, мускулен, съединителнотъканен (тарзус) и конюнктивен.
 
Движението на клепачите се осъществява от няколко мускула както следва:
*''m. orbicularis oculi'' - – осъществява пълното затваряне на клепачната цепка.
*''m levator palpebrae superioris'' - – повдига горния клепач.
*''m. tarsalis superior''
*''m. corrugator supercili'' - – тегли горния клепач нагоре и навътре.
*''m. depressor palpebrae inferioris'' - – тегли долния клепач надолу.
*''m. tarsalis inferior'' - – тегли долния клепач надолу.
 
Клепачите изпълняват важна защитна функция като покриват голяма част от предната повърхност на очната ябълка.
Line 123 ⟶ 124:
=== Трети клепач ===
[[File:Bird blink.jpg|мини|400px|Степени на затваряне на трети клепач при птица]]
Разположен е медиалния очен ъгъл и е съставен от вертикална гънка на конюнктивата, в която е включена хрущялна пластинка. По вътрешната повърхност са разположени разпръснати лимфни фоликули. С третия клепач са и две тясно свързани жлези - – gl. palpebrae tertiae (nictitantis) и gl. Horderi. Първата се намира в повърностния слой на структурата на клепача. Отделя серозен секрет подобен на сълзите. Хордеровата жлеза се намира извън клепача, но изводните и канали се намират в булбовата му повърхност. При различните видове животни отделя различен секрет и бива маста, муцинозна, серомуцинозна или смесена.
 
Третият клепач няма собствена мускулатура и се движи пасивно върху орбитата при неговото издърпване от ''m. retractor bulbi''.
 
Line 132 ⟶ 134:
Съставен е от [[слъзна жлеза|слъзната жлеза]], разпръснатите в конюнктивата и около третия клепач допълнителни слъзни жлези и слъзоотводящите пътища.
 
Слъзната жлеза (''glandula lacrimata'') е разположена в дорзалната част на очната орбита във вдлъбнатина на челната кост. По структура е тубулоацинозна жлеза единична или съставена от няколко части. Изводните и канали се отварят в латералната половина на горния клепач. При мигането [[сълза|сълзите]] обливат предната повърхност на очната ябълка и се събират в медиалния очен ъгъл, където се намира слъзното езерце (''lacus lacrimalis''). Сълзите се просмукват през слъзните точки (''puncta lacrimalia'') и попадат в слъзните каналчета (''canaliculi lacrimales''), а от тамоттам се събира в в слъзната торбичка (''saccus lacrimalis'') на слъзната кост. В долния си край торбичката се стеснява и преминава в носнослъзния канал (''ductus nasolacrimalis''). Завършва в [[носна кухина|носната кухина]].
 
Сълзите са секретът произвеждан от слъзната жлеза. Те играят важна роля в поддържането на постоянна влажност на конюнктивата и роговицата, механично отмиване на чуждите тела и бактерициден ефект.
Line 138 ⟶ 140:
=== Двигателен апарат на очната ябълка ===
Двигателният апарат на очната ябълка се състои от 7 мускула:
* Прави (''m.m. recti bulbi dorsalis, ventralis, lateralis et medialis'') - – четири мускула разположени в четирите страни около очната ябълка.
* Коси (''m.m. obliqui bulbi dorsalis et ventralis'') - – два коси мускула разположени над и под очната орбита.
* Теглич (''m. retractor bulbi'').
 
Очните мускули осъществяват движението на очната ябълка около три оси - – хоризонтална, вертикална и преднозадна. Движат ябълката навън, навътре, нагоре, надолу и ротационно. Тегличът пък издърпва очната ябълка навътре като образува временен енофталм.
 
=== Зрителни нервни пътища ===
Line 155 ⟶ 157:
При възбуда със светлинен дразнител в ретината възникват фотохимични, химични, електрически и ретиномоторни явления.
 
Светлинните лъчи, попаднали в ретината, предизвикват разпадане на зрителните пигменти. Това са родопсинът при пръчиците и йодопсинът при конусчетата. Родопсинът е около 1000 пъти по-чуствителен от йодопсина и поради това играе основна роля при нощното виждане. Разпада се на две части - – опсин (белтъчна компонента) и ретинин (каротиноид, алдехид на витамин А). Йодопсинът също се разпада на белтъчна група и цветно вещество. Той силно поглъща червените лъчи и е свързан с дневното и цветно зрение.
 
Разпадането на зрителните пигменти предизвиква дразнене на нервните рецептори на ретината. Дразненето се предава, чрез биполарните към мултиполарните клетки, чиито израстъци образуват зрителния нерв. По зрителния път дразненето постъпва в субкортикалните и кортикалните зрителни центрове, където се осъществява зрителното възприятие.
Line 176 ⟶ 178:
При безгръбначните животни се наблюдава най-голямо разнообразие на органите за зрение. Голяма част от низшите типове не притежават анатомичен орган, който да отговаря за зрението. При друга част са се развили зрителни петна в предната част на тялото, които в по-голямата си част улавят само светлината без да могат да виждат образи. Такива типове нисши животни са [[ротатории]] и [[хоботопридвижващи се]]. При членестоногите се развиват фасетните очи като основен орган на зрение. Допълнително обаче много от тях притежават и прости очи от 1 до 3 на брой разположени в горната или теменната част на главата. Ракообразните например имат допълнително науплисово око. Медоносната пчела има три допълнителни прости очи съставени от изпъкнала леща. Фасетното око дава мозаечен образ на картината, докато простото око придава остротата на образа.
 
Паяците обикновено разполагат с осем прости очи, различни от фасетъчните при насекомите. Всяко от тях има леща и ретина. Степента на виждане на тези очи е сравнително бедна поради това, че не могат да различават форми, а само движещи се обекти. <ref>Cleveland P Hickman, Larry S Roberts, Allan Larson (2001). Integrated principles of Zoology (11 edición). Boston: Mc Graw Hill. ISBN 0072909617.</ref> При паяците от семейството ''[[Salticidae]]'', четири от осемте очи са насочени фронтално, останалите са по-големи и насочени напред. Освен това очите на тези паяци са подвижни. Това се осъществява от система от шест мускула, които могат да движат всяко око в различни посоки и осигуряват визия на паяка в поле от 360 градуса. Така той може да дебне плячката без да движи тялото.<ref>[http://www.informatics.sussex.ac.uk/research/groups/ccnr/Papers/Downloads/Harland_Cimb2000.pdf Harland, D.P, Jackson, R.R (2000). „Eight-legged cats and how they see - – a review of recent research on jumping spiders (Araneae: Salticidae)“ pp. 231- – 240]</ref>
 
При [[главоноги]]те очите наподобяват тези на гръбначните и е отличен пример за [[Конвергенция (биология)|конвергентна еволюция]]. При калмарите от род ''[[Architeuthis]]'' диаметърът им достига до 25&nbsp;cm. Състоят се от роговица, леща, ирис, предна и задна камера, ретина с пръчици. С помощта на ресничест мускул очите се акомодират, като лещата се премества напред и назад (поподобен начин се извършва акомодацията и при рибите). Ретината е различна от тази на бозайниците поради това, че липсва мъртва точка на ретината. Причината е, че нервните влакна излизат зад нея. Очната ябълка при главоногите е неподвижна поради отсъствието на мускули, които да я движат. При охлювите устройството на окото наподобява това на главоногите.
Line 185 ⟶ 187:
Първоначалните заложби на очите представляват очните мехурчета, които израстват от предната част на зачатъка на мозъка наречена прозенцефалон. След разделянето му на мезенцефалон и диенцефалон очните мехурчета остават свързани с диенцефалона с помощта на кухи дръжки. Те постепенно растат напред и настрани и бавно се отделят от мозъчната заложба. Дръжките се удължават и се оформят като заложба на бъдещите очни нерви. Постепенно мехурчетата достигат предния ектодермален слой и се допират до него. Това е причината предната стена на всяко от мехурчетата да започне да се вгъва така, че от мехурче се превръща в двуслойна очна чашка. Ектодермалните клетки намиращи се срещу отвора на чашката се активират и усилено се делят. Постепенно образуват самостоятелно образувание наречено лещна плочка. Лещната плочка се вгъва към очната чашка и се превръща в лещно мехурче. Ръбът на очната чашка се оформя като пупиларен ръб, а лещното мехурче потъва навътре. Двата листа на очната чашка се доближават и допират плътно. Оформената очна заложба се вдлъбва в областта на чашката и по цялото протежение на дръжката.
 
От външния слой на очната чашка се образува пигментния слой на ретината, от вътрешния слой се образуват останалите слоеве на ретината, от лещното мехурче - – лещата и от очната дръжка се развива очния нерв.
 
Мезенхимът, който се намира около заложбата на ретината се кръвоснабдява обилно и превръща в хориоидея. Ирисът се залага в предната сляпа част на ретината. Образуваният пупиларен ръб се разраства кръгово и образува зеницата. Склерата се развива от мезенхима обикалящ очната заложба. Основата на корнеята също се дава от мезенхима. Глиобластите образуващи се във вътрешния слой на ретината прорастват в празнината на очната чашка и дават заложбата на стъкловидното тяло.
Line 192 ⟶ 194:
 
== Произход и еволюция на окото ==
 
== Вижте още ==
* [[Оптика]]
Line 206 ⟶ 207:
* Донев, Атанас. ''Зоология на безгръбначните животни''. Пловдив, 2008, ISBN 978-954-8812-10-8
* Койчев К. Хубенов Х. ''Ветеринарномедицинска офталмология''. Стара Загора, 1998, ISBN 954-8180-61-8
* Крижан В. ''1001 въпроса и отговора по пчеларство''. ДИ "Д„Д-р Петър Берон"Берон“, 1990
* Кръстев Х., Витанов С. ''Ембриология''. Земиздат, София, 1994, ISBN 954-05-0203-9
* Кръстев Х., Витанов С. ''Цитология и Хистология''. Земиздат, София, 1993, ISBN 954-05-0083-4
* ''Учебник по очни болести'' – под редакцията на И. Маждракова, Пловдив, 1994
* [[Цоло Пешев|Пешев, Цоло]]. ''Зоология на гръбначните животни''. Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1994, ISBN 954-07-0136-8, стр. 511—524511 – 524
 
[[Категория:Око| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Око“.