Разлика между версии на „Троп“

редакция без резюме
{{обработка|форматиране,препратки}}
'''Тропите''' са единици (думи, словосъчетания, изречения), които представляват израз, реализиращ преносен смисъл; напр. олицетворение, метафора, метонимия, ирония, алегория, хипербола и др.
 
'''Стилистични (или още реторични) фигури''' – художествените изразни средства, които се основават на определен тип формални или смислови отношения между изрази (напр. антитеза, контраст, инверсия и др.), на много единични или многократна проява на някакъв специфичен структурен, смислов или интонационен модел (напр. градация, синтактичен и образен паралелизъм, реторичен въпрос и др.)
* съотношение съд и съдържание – тя ставаше скъперница и броеше чашките на стареца (Елин Пелин) – вместо „количеството вино в чашките“ и др.
 
'''[[Синекдоха]]та''' е с характеристики, много близки до метонимията. При нея видовото название представя родовото.
 
Например
* хляб вместо храна;
* частта представя цялото – при теб дойдох, о, бащино огнище (Иван Вазов) – вместо „бащин дом“,
 
'''[[Оксиморон]]ът''' е вид стилистично средство – троп, съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни понятия (антитези), което създава контрастна изразителност на тяхната образност. Например „сладка мъка“ или „Живият труп“ (Л. Н. Толстой). Разглежда се като разновидност на метафората.
 
'''[[Хипербола]]та''' се гради върху силно преувеличение на количество и качество,
 
'''[[Хипербола]]та''' се гради върху силно преувеличение на количество и качество,
срв.: Далече, / цял век далече са от мен / миражите на вчерашния ден (Пейо Яворов).
 
'''[[Литота]]та''' е противоположна на хиперболата – чрез нея се осъществява омаловажаващо, сдържано утвърждаване на някакво положително качество или определени признаци се представят като едва забележими и дори липсващи,
 
напр. имам си мъжленце – нося си го в кошничка (народна песен); ти не си лишен от дарбица книжовна (Стоян Михайловски).
 
Антитезата според смисловото си съдържание може да има различни варианти:
# Един предмет на речта с два противоположни признака. Той е ту весел, ту тъжен. Тя понякога плаче, понякога се смее. Тук се разкрива сложната и противоречива същност на предмета на речта
# Два отделни предмета на речта с противоположни признаци Иван е учен, честен, смел. докато Стоян е глупав, подъл, страхлив.
# Два противопоставени предмета на речта със свои характеристики.
 
'''[[Контраст]]ът''' е много близък до антитезата, но е противопоставяне на разгърнати цялости – картини, образи, описания на душевни състояния и др. Може антитезата да е в основата на контраста както в цитирания пример от „Черна песен“ на Димчо Дебелянов.
 
'''[[Оксиморон]]''' – чрез тази фигура предметът на речта се характеризира с противоречащ на неговата същност признак. По този начин едното понятие изключва другото. Така получената смислова цялост допринася за изразителността на речта: жив труп, умен глупак, говорещо мълчание, голям малък човек, плаче смеейки се.
 
'''[[Градация]]''' – при тази фигура началното значение се степенува възходящо.
Градирането на значението се постига чрез възходящи по значение митонимни изрази, чрез уточняване на признака с допълнителни думи. Във всеки следващ израз значението се разраства, емоционалният тон на изказ също се градира.
 
'''[[Инверсия]]''' – буквално значи обръщане на словореда. Тази фигура е широко разпространена в българския фолклор и в личното творчество, особено в поезията,
 
срв. Соломон, тоя тиран развратен (Христо Ботев);
 
И когато потъмнеят висините ведросини (Христо Ясенов).
 
'''[[Риторичен въпрос|Риторичният въпрос]]''' е зададен не за да получи отговор, а за да съсредоточи вниманието на реципиента върху определен проблем – Защо в таквоз усилно време криеш себе си, господи? Защо? (Й. Йовков).
 
'''[[Паралелизъм]]''' е стилистична фигура, чрез която се съпоставят образи (образен), епизоди (сюжетен) или ситактични конструкции (синтактичен). Когато двата елемента са и противопоставени, се получава контраст. Например двойката Яворови стихове с враг врагувам – мяра според мяра, / с благ благувам – вяра зарад вяра изгражда пълен синтактичен паралелизъм, в рамките на който е вграден и ярък смислов контраст.
 
'''[[Асонанс]]''' е стилистична фигура, която се състои в повторение на гласни звукове в стих, главно ударени, което създава усещане за вътрешна рима в рамките на стихотворението. Например в стихотворението „Хаджи Димитър“ на Ботев се среща асонанс с гласната е: „Настан'''е''' в'''е'''ч'''е'''р, м'''е'''с'''е'''ц изгр'''ее''', зв'''е'''зди обсипят свода н'''е'''б'''е'''с'''е'''н, гора зашуми, вятър пов'''ее''', Балканът п'''ее''' хайдушка п'''е'''с'''е'''н“.
'''[[Етимологична фигура]]''' е синтактична конструкция, при която думи с еднакъв корен са свързани в израз.
 
Този похват е характерен както за фолклорните песни, така и за личното творчество, например: струна невеста '''РАНО ПОДРАНИ'''
струна невеста '''РАНО ПОДРАНИ'''
 
'''[[Анафора]]''' е стилистична фигура, повторение на звукове, думи или синтактични конструкции в началото на два или повече стиха, строфи или изречения. Използва се, за да усили значението на конкретната дума или фраза, да придаде повече емоционалност и благозвучие на лириката
 
== Източници ==
* Иван Г. Илиев. Епитетът в славянобългарската агиография от 14- – 15 век. Пловдив. Пигмалион. 2005
* [http://ivanilievlogosmaster.blogspot.com/2012/10/xiv-xv.html Епитетът в славянобългарската агиография...]
* Мартин Димитров – Учебник по Български.