Репликация на ДНК: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →top: replaced: милиярд → милиард редактирано с AWB |
м в --във пред в,ф |
||
Ред 17:
При репликацията е нужна много по-голяма точност, отколкото при транскрипцията. Докато дефектната мРНК би дала в най-лошия случай няколко десетки негодни полипептиди (за другите РНК е аналогично), грешка в синтезата на ДНК може да обрече едната дъщерна клетка. За да се избягнат грешките, ДНК-полимеразата има способност да разкъсва последната фосфодиестерна връзка – 3'-5' екзонуклеазна активност, наричана още редакторска активност. Понякога (макар и рядко) срещу нуклеотид от матрицата застава свободен нуклеотид, който не му е комплементарен. Ензимът може да се „излъже“ и да го свърже към растящата верига. Грешката обаче веднага излиза наяве. Неправилно сдвоеният нуклеотид леко стърчи навън. Задната част на ДНК-полимеразата образува около ДНК толкова тесен тунел, че само безупречна двойна спирала може да се провре бързо. Ензимът се опитва да мине напред, но погрешният нуклеотид се заклещва. ДНК-полимеразата се задържа на място за известно време. То обикновено е достатъчно, за да може 3'-5' екзонуклеазната активност да влезе в действие и да изреже нуклеотида. ДНК.
Ензимите на репликацията намират широко приложение в генното инжерерство. Всъщност два типа ензими направиха възможни постиженията на генното инжерерство. Това са ензимите на репликацията и ензимите на прокариотите. Последните имат способността да скъсват ДНК в точно определени места. С помощта на двата типа ензими може да се отреже даден ген и да се вгради
{{генетика-мъниче}}
| |||