Скаутско движение: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м тире между година и годишен, годишна |
м в --във пред в,ф |
||
Ред 83:
6.Януари 1929 г. се провежда Четвъртият конгрес на който се докладвани три реферата по актуални проблеми на Организацията.
750 разузнавача участват
Към краят на същата година се провежда Петият конгрес на Организацията. Участват 43 делегати и много гости. Приема се Правилник за вътрешния ред на ОБМР.
Ред 115:
На последния си XIV редовен конгрес, проведен на 19 февруари 1939 г. ОБМР дискутира изграждането на държавна младежка организация и анкетите в пресата свързани с това. Изразява се мнение за разширяване влиянието на разузнавачеството в България. За старши разузнавач е избран о.з.генерал Христо Луков.
1940 г. С кратко писмо до Световното бюро на бой-скаутите, ръководството на организацията „Български младежи-разузнавачи“ съобщава за своето саморазпускане. Главна причина за това е натиска на Министертвото на войната, на старшият-разузнавач о.з.генерал Христо Луков и на неговият заместник о.з.полковник Светослав Акрабов. Започва превръщането на ОБМР
Следващите години, тежките години на Втората световна война, последвани от годините на тоталитарното управление на страната, от 1944 до 1989 г., не предоставят условия за развитието на едно подчертано демократично и с значителен духовен заряд движение, каквато е скаутското. Голяма част от водачите на ОБМР, както и тези на Арменските (а вероятно и на руските) скаути са били репресирани, архивите на Организацията унищожени. Такава е била съдбата и на скаутските организации в останалите страни на Европа, в които е имало или се е установило тоталитарно, независимо дали ляво или дясно, управление.
| |||