Харлем (Ню Йорк): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м тире между година и годишен, годишна |
м в --във пред в,ф |
||
Ред 96:
Театър Аполо отворя врати на 125та улица на 26. 01. 1934 година. Зала за танци „Савой“, на Ленъкс Авеню, била уважавано място за танцуване на суинг и била обезсмъртена в популярната за онзи период песен „Отбивайки се в Савой“ През 1920–1930 г. между Ленъкс и 7мо авеню в Централен Харлем работели над 125 развлекателни места включително контрабандни заведения, винарски изби, кафенета, таверни, ресторанти, закусвални, салони за почивка, театри, танцувални зали и барове. Макар и музикантите и писателите от Харлем като цяло да са добре запомнени, общността също е давала подслон на много актьори и театрални компании. През 1936 г. Орсън Уелс продуцира известния си черен „Магбет“ в театър „Лафает“ в Харлем. Големи театри от края на XIX началото на ХХ век били събаряни или превръщани в църкви и в гетото липсвало постоянно място за представления до създаването на театър „Гейтхаус“.
След Втората световна война Харлем престава да бъде дом за мнозинството ню-йоркски афроамериканци, но си остава културна и политическа столица на афроамериканския Ню Йорк. Характерът на общността се променя в годините след войната, тъй като средната класа афроамериканци напуска и се установява
[[File:Church of the nazareth.jpg|thumb|210px|Църквата “Назарет” на 144 улица и терасата “Хамилтън”. В момента сградата представлява изгорена до основи постройка.]]
| |||