Бъкминстър Фулър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Disambiguated: Милтън → Милтън (Масачузетс) (2) |
м Bot: Automated text replacement (-8 годиш +8-годиш) |
||
Ред 63:
Основава компанията 4-D за изследване и развитие на идеята му за свръх-леки и функционални 4-D жилища и коли . През тази година се ражда и втората му дъщеря – Алегра.
Относно споменатия повратен момент в пътя на Фулър има и друга тенденция за интерпретация, чийто пионери са [[Хсяо-Юн Чу]] и [[Роберто Трухильо]], автори на изследването „Нов поглед върху Р. Бъкминстър Фулър“ (''New Views on R. Buckminster Fuller'', 2009). Историкът от Страдфордския университет [[Бари Кац]], включен със своя студия в тази книга, споделя мнението, че ключовата история в живота на Фулър е „ефективен мит, изфабрикуван от него с цел да даде нов ход на кариерата си, като впоследствие изглежда и сам е повярвал в него“.<ref>[http://www.nytimes.com/2008/06/15/arts/music/15ster.html?pagewanted=1&_r=1 The Love Song of R. Buckminster Fuller, стр.1].</ref> Своите заключения поддръжниците базират на „липсата на какви да е симптоми за душевна криза в писмата и записките на Фулър от този период“. За сметка на това обръщат специално внимание на „реално свидетелство за неуравновесеност“ – преживяната четири години по-късно „истинска криза“ под формата на романтична афера, отразена в откритите сред водения надлежно от Фулър архив негови писма до 18
В тази връзка [[Джеймс Болдуин]] – студент, приятел и автор на множество публикации за Фулър, сред които е и книгата му „Трудовете на Бъки: Идеите на Бъкминстър Фулър за днешния ден“ (''BuckyWorks: Buckminster Fuller's Ideas for Today'', 1997) – споделя, че от собствено изследване е знаел за това увлечение, но е избрал да не го споменава, защото с такива епизоди (визира още открити ранни записки на идеите му, в които звучи като „бълнуващ маниак“) се пропуска същественото. Да се акцентира на аферата е като да „прекарваш времето си в размисли за ухото на [[Винсент ван Гог|Ван Гог]], вместо за картините му“, допълва Болдуин<ref>[http://www.nytimes.com/2008/06/15/arts/music/15ster.html?pagewanted=2&_r=1 The Love Song of R. Buckminster Fuller, стр.2]</ref>, а в труда си от [[1997]] г. казва: „Така например, той ме окуражаваше да мисля за себе си всеобхватно, да бъда дисциплиниран, да работя за добруването на всички и да изпитвам удоволствие, вършейки това.“<ref>Baldwin, J. ''BuckyWorks: Buckminster Fuller's Ideas for Today''. John Wiley & Sons, 1997, p. xi.</ref>
| |||