Харлем (Ню Йорк): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м в --във пред в,ф |
м в --във пред в,ф |
||
Ред 60:
Малки групи от Афроамериканци живеели в Харлем още през 1880 г., особено в зоната около 125-та улица и в черните „квартири“ на западна 130-та улица. Масираната миграция на Афроамериканци в зоната започнала през 1904 година, благодарение на друг удар върху частните имоти, влошаването на условията за живот на Афроамериканците навсякъде в града, и ръководството на Афроамериканския предприемач на недвижими имоти на име Филип Пейтън Младши. Харлем преживява друг срив на частните имоти през 1904 — 1905 ; след колапса от 1890, нова спекулация и строеж започнали с пълна сила отново през 1903 и резултатът бил пренасищане с жилища, което довело до сриване на цените, което по-късно през XIX век предизвиква забавяне в развитието. Собствениците не можели да намерят бели наематели за техните собствености, затова Филип Пейтън започнал да привлича Афроамериканци. Неговата компания „Афроамерикан реалти къмпани“ била почти еднолично отговорна за миграцията на Афроамериканци от предишните им квартали, Тендърлойн, Сан Хуан Хил, Хелскитчън. Движението към западен Манхатън било провокирано от страх, че бунтовете срещу Афроамериканци като тези, който избухнали в Тендър Лайн през 1900 г. и в Сан Хуан Хил през 1905, може отново да се разразят. Като извод, жилищата, които били окупирани от белите, били разрушени, за да могат да освободят място за конструкцията на станция „Пен“.
През 1907, църквите на чернокожите започват да се местят към града. Епископалната църква „Св. Филип“, от една страна закупила сгради на няколко пресечки на западна 135та улица, за да бъдат наемани от членовете на тяхното братство. По време на Първата световна война, Афроамерикански работници били дейно вербувани да напуснат южните щати за да работят
Между 1907 и 1915 някой от белите, родом от Харлем устояли на промяната в квартала, особено когато Афроамериканското население започнало да се тълпи западно от Ленъкс авеню, което служело като неформален разделител до ранните години на ХХ век. Някои сключили пактове да не продават или да не дават под наем на Афроамериканци. Други се опитали да си купят имоти и да изгонят Афроамериканските наематели, но „ Афроамерикан реалти компани“ им отвърнала със същото, закупувайки други имоти и изгонвайки белите. Те от своя страна опитали да убедят банките да отказват ипотечен заем на Афроамерикански купувачи, но те скоро се предали. От 1920 г. нататък централен Харлем бил изцяло общност на Афроамериканци.
Ред 78:
=== Близка история ===
[[File:Mount morris doorframe.jpg|thumb|Касата на вратата на Исторически район “Монт Морис Парк”]]
След няколко години на спънки Харлем станал част от бързата реставрация на сгради в края на 1900 година. Това било провокирано от промяната
В края на краищата по заможните нюйоркчани преустроили всяка друга част от Манхатън, включително и Бруклин и нямало на къде другаде да тръгнат, освен към гетото. Броят на жилищните участъци в Харлем нарастнал с 14% между 1999 и 2000 година и степента на нарастване станала много по-бърза в последните няколко години. Стойността им в централен Харлем нараснала с близо 300% през 1990 година, докато в останалата част на града била само с 12% по-висока. Дори празните сгради в квартала били продавани за по $1 000 000 през 2000 г.
| |||