Уикипедия

Бешище: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Интервал в заглавие на раздел Външни препратки
форматиране: 4x тире-числа, 3x тире, 2x заглавие-стил, 11 интервала, 2+ параметъра, кавички, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 25:
 
== География ==
Селото е разположено в планината Козяк, в ридско-планинския дял на областта [[Мариово]], от дясната страна на [[Църна]], южно от общинския център [[Прилеп (град)|Прилеп]]. Селото е планинско, на надморска височина от 900 метра. От Прилеп е отдалечено на 43 km. Има много голямо землище от 67,1 km<sup>2</sup>, от което обработваемите земи са 1700.8 ха, пасищата 2867,8 ха, а горите 2038 ха.<ref name="Итар Пејо">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.itarpejo.org/nature/villages-prilep/154-besiste | заглавие =Бешиште (Besiste) - – Прилепско Мариово | достъп_дата = 3 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = Итар Пејо | издател = | език = | цитат = }}</ref>
 
== История ==
В землището на Бешище в местността Горни лозя (''Горни Лозја'') има римско, в местността Огради - – средновековно селище, а в местността Турчия (''Турчија'') има средновековен некропол.<ref>[http://www.kralemarko.org.mk/default-mk.asp?ItemID=916A52D95B27A646ACB3E0260EF8F950 www.kralemarko.org.mk]</ref> Църквата в селото „[[Света Петка (Бешище)|Света Петка]]“ („Света Параскева“) е средновековна.<ref name="Итар Пејо"/>▼
 
▲В землището на Бешище в местността Горни лозя (''Горни Лозја'') има римско, в местността Огради - средновековно селище, а в местността Турчия (''Турчија'') има средновековен некропол.<ref>[http://www.kralemarko.org.mk/default-mk.asp?ItemID=916A52D95B27A646ACB3E0260EF8F950 www.kralemarko.org.mk]</ref> Църквата в селото „[[Света Петка (Бешище)|Света Петка]]“ („Света Параскева“) е средновековна.<ref name="Итар Пејо"/>
 
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним ''Бешишти'', който произхожда от личното име ''Бешо'', хипокористикон от Беро, като точно съответствие са сръбските и хърватски топоними [[Бешичи]].<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 174.</ref>
Line 39 ⟶ 38:
| Дефтер № 4 от 1476/77 г. || 26 || 3 || 3 || 1930
|-
| Дефтер № 16 от 1481/82 г. || 34 || || 2 || 2561
|-
| Дефтер № 73 от 1519 г. || 82 || 9 || 6 || 4770
Line 45 ⟶ 44:
| Дефтер № 149 от 1528/29 г. || 71 || 18 || 6 || 5605
|-
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. || 75 || 8 || || 3805
|}
[[File:Freska na Sv. Kiril i Metodij od Sv. Petka Bešička.jpg|мини|250п|Св. св. Кирил и Методий от църквата „Света Петка“]]
В 19 век Бешище е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Бешище (Bechischté) е посочено като село със 137 домакинства и 548 жители [[българи]] и 14 [[цигани]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80- – 81.</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година ''Бешища'' има 1047 жители, от които 960 [[българи]] [[християни]], 75 [[власи]] и 12 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_37.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 247.]</ref>
 
В началото на [[20 век]] българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в ''Бешища'' има 1 280 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La„La Macédoine et sa Population Chrétienne"Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 148- – 149.</ref>
 
Според [[Георги Трайчев]] ''Бешища'' има 170 къщи с 1 047 жители българи. Селото пострадва по време на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] 1904 - – 1908, в която селото дава над 30 жертви, а българското училище е затворено, благодарение на усилията на андарта от Бешища Цицо.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116212582216700163.html Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.]</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бешище е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 477 и 829.</ref>
 
Освен „Света Петка“ с, селото има и църква „Свети Илия“.
 
===Преброявания в Югославия и Република Македония<ref name="Итар Пејо"/>===
{| class="wikitable"
! '''Националност''' !! '''1948''' !! '''1953''' !! '''1961''' !! '''1971''' !! '''1981''' !! '''1991''' !! '''1994''' !! '''2002'''
|-
| Общо || 1101 || 1228 || 1171 || 1016 || 238 || 109 || 93 || 22
Line 70 ⟶ 69:
| [[албанци]] || || 0 || 0 || 2 || 0 || 0 || 0 || 0
|-
| [[турци]] || || 0 || 0 || 0 || 0 || 1 || 0 || 0
|-
| [[роми]] || || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0
|-
| [[власи]] || || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0
|-
| [[сърби]] || || 4 || 2 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0
|-
| [[бошняци]] || || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0
|-
| други || || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0
|-
|}
 
== Личности ==
[[File:Tsitsos-stefos.jpg|мини|Цицо заедно с андартския капитан [[Стефос Григориу]].]]
;Родени в Бешище
* {{флагче|България}} Видан Найдов, македоно-одрински опълченец, четата на [[Милан Гюрлуков]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 477.</ref>
* {{флагче|Гърция}} [[Стоян Цицов]] (Стефос Цицу), ренегат от ВМОРО, андартски капитан
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бешище“.