Розино (област Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м добавяне на надморска височина |
м с --със пред с,з |
||
Ред 23:
== История ==
[[File:Rozino town hall.JPG|thumb|Поща и кметство]]
Селото е основано през XVIІ век от заселници от Бяла черква (сега гр. Сопот), родственици на поп Еньо, герой от романа на Ив. Вазов „Под игото“. След потушаване на априлското въстание се заселват и клисурци. Към този момент селото няма име. Съвсем естествено след освобождението селото започва да се нарича Рахманларе по името на изцяло татарското село намиращо се на североизток от сегашното с. Розино, на което татарските жители са избягали от страх от възмездие, защото са участвали в опожаряването и разграбването на Клисура. Турското име на селото до 1934 г. е Рахманларе, а след това е Божидар до 1957 г., след което е променено на днешното Розино. Постепенно се заселват жители от други граничещи
Днес селото е малък интернационал, в който живеят мирно и добросъседски няколко народности. А именно: българи, турци, цигани (4 вида – йерлии; лингури; лаудари и турски цигани), българи от пределите на днешна Албания, каракачани, власи. В центъра на селото са разположени най-важните институции: кметство, читалище, църква, джамия и училище. Розино е най-голямото село в обл. Пловдив, а също така се нарежда сред 10-те най-големи села в България.
|