Георг Ом: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-5 годиш +5-годиш) |
+ Библиография, + За него, + 2 препратки, + Категория:Германски учители, + 3 картинки |
||
Ред 15:
| студенти =
| публикации =
| известен-с = [[Закон на Ом]]
| повлиян =
| повлиял = }}
Ред 26:
Георг Ом започнал изследванията си след изобретяването на електрохимичната клетка от [[Алесандро Волта]]. Използвайки саморъчно изработени съоръжения, Ом открил, че потокът, който тече през проводник, (или големината на тока) е право пропорционален на сечението и обратно пропорционален на дължината му — това определение днес е известно като [[закон на Ом]].
== Произход и младост ==
Ом е роден на [[16 март]] [[1789]] в [[Ерланген]], Кралство [[Бавария]], в семейството на Йохан Волфганг Ом, шлосер по професия, и Мария Елизабет Бек, дъщеря на местен шивач. Въпреки че родителите му нямат официално образование, баща му бил почитан мъж. Самоук, но високо ерудиран, той сам обучава синовете си и успява да им даде отлично образование. Някои от братята и сестрите на Ом почиват в ранното си детство и оцеляват само трима. Майка му също почива, когато той е на 10 г. Между 11 и 15-годишна възраст посещава гимназията в [[Ерланген]]. На 15 години Ом е приет в университета в Ерланген. Вместо да се концентрира върху учението си, той прекарва голяма част от времето си в танци, кънки и игра на билярд. Щом разбира това, баща му се ядосва и го изпраща в [[Швейцария]], където през септември [[1806]] той става учител по математика в училище в [[Готщат]].
== Години на преподавателска работа ==
[[Файл:Denkmal Ohm TU München.jpg|мини|220px|Паметник на Ом в двора на Техническия университет в Мюнхен]]
На [[25 октомври]] [[1811]] той защитава докторат в Ерланген и веднага се присъединява към екипа като лектор по математика. Но след три семестъра Ом се отказва от поста си в университета, тъй като едва свързва двата края. Правителството на [[Бавария]] му предлага работа като учител по математика и физика в училище в [[Бамберг]]
Чувствайки се нещастен в работата си, той започва да пише елементарен учебник по геометрия като начин да докаже способностите си. Училището, в което преподава,
== Откриването на Закона на Ом ==
[[Файл:DBP 1994 1732 Ohmsches Gesetz.jpg|мини|Пощенска марка на Германските пощи, емисия от 5 май 1994. Изобразено е оцветено съпротивление със Закона на Ом I = U \ R]]
Известното днес като закон на Ом правило се появява за първи път в книгата „Галванична верига, математически преработена“, в която той написва пълната си теория за [[електричество]]то.
Line 48 ⟶ 50:
== Изследвания и публикации ==
Георг Ом написва безброй трудове. Най-важният била кратка книжка, публикувана в [[Берлин]] през [[1827]], със заглавие „Галванична верига, математически преработена“. С този си труд Ом допринася много за развитието на теориите и проучванията на електрическите вериги. Името му било включено в терминологията на науката за електричеството. Въпреки че откритието на Ом отначало е посрещнато без ентусиазъм, по-късно трудът му е признат от [[Британско кралско научно дружество|Британското кралско научно дружество]] и той е награден със златен медал през [[1841]] г. в Лондон. През [[1842]] Ом е приет за чуждестранен член на дружеството, а през [[1845]] г. става пълноправен член на Баварската [[академия на науките]].
== Избрана библиография ==
[[Файл:Grab Georg Ohm.JPG|мини|220px|Гробът на Ом в старото гробище на Мюнхен във Фридхоф]]
* ''Grundlinien zu einer zweckmäßigen Behandlung der Geometrie als höheren Bildungsmittels an vorbereitenden Lehranstalten / entworfen''. Erlangen: Palm und Enke, 1817. - XXXII, 224 S., II Faltbl.
* ''Die galvanische Kette : mathematisch bearbeitet'' (''The Galvanic Circuit Investigated Mathematically)''. Berlin: Riemann, 1827. - 245 S.
* ''Elemente der analytischen Geometrie im Raume am schiefwinkligen Coordinatensysteme''. Nürnberg: Schrag, 1849. - XII, 590 S.
* ''Grundzüge der Physik als Compendium zu seinen Vorlesungen''. Nürnberg: Schrag, 1854. - X, 563 S. : Ill.
== За него ==
* Carl M. von Bauernfeind. ''Gedächtnisrede auf Georg Simom Ohm'', Technische Universität, München 1882.
* Ernst G. Deuerlein. ''Georg Simon Ohm 1789 – 1854. Leben und Wirken des großen Physikers''. Erweiterte 2. Auflage, Erlangen: Verlag Palm & Enke, 1954, 32 S.
* Bianca A. Hermann. ''Berühmte Forscher und Gelehrte: Georg Simon Ohm (1789–1854)''. Reihe München leuchtet für die Wissenschaft, 12. März 2007.
* Dieter Ullmann. ''Ohm-Seebeck-Helmholtz und das Klangfarbenproblem.'' NTM-Schriftenr. Gesch. Naturwiss., Techn., Med., Leipzig 25, H.1, 65–68 (1988).
* Michael Droescher. ''Georg Simon Ohm (1789–1989)'', Kulturamt, Erlangen 1989.
* Peter May. ''Georg Simon Ohm. Leben und Wirkung'', Stadtmuseum, Erlangen 1989.
* Dietmar Hahlweg, Walter Füchtbauer, Klaus von Klitzing. ''200 Jahre Georg Simon Ohm. 1798 – 1989''. Georg-Simon-Ohm-Verein, Erlangen 1989, 30 Seiten.
== Вижте също ==
Line 59 ⟶ 77:
{{commons|Georg Simon Ohm}}
* {{икона|de}} [http://www.apfelweibla.de/ohm_biographie.htm Биография]
* {{икона|de}} Karl Maximilian von Bauernfeind, [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Ohm,_Georg_Simon Georg Simon Ohm]. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 187–203.
* {{икона|de}} Jürgen Teichmann, [https://www.deutsche-biographie.de/gnd118736116.html#ndbcontent Ohm, Georg Simon]. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 489–491
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Ом, Георг}}
[[Категория:Германски физици]]
[[Категория:Германски учители]]
[[Категория:Лудвиг Максимилиан университет]]
[[Категория:Чуждестранни членове на Британското кралско научно дружество]]
| |||