Обявяване на независимостта на България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→История: обединявам подраздели, преразпределям текст според подтемите |
→Признаване на независимостта: стилистични промени |
||
Ред 62:
На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от [[София]] и от [[Виена]]), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към [[дипломация|дипломатическо]] признаване на българската независимост.
Българо-османските противоречия са уредени с помощта на [[Русия]]. През април 1909 г. са подписани [[Българо-руски протокол (1909)|българо-руски]], [[Руско-турски протокол (1909)|руско-турски]] и [[Българо-турски протокол (1909)|българо-турски протокол]]. Според тези споразумения Русия опрощава османските задължения, останали от [[Руско-турска освободителна война|войната]] от 1877 – 1878 г., в замяна Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.
▲Османската империя, после и Великите сили, признават независимостта на България през април [[1909]] г. С провъзгласяването на независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите държави.
▲Княз Фердинанд приема титлата „цар на България“. Интересен момент е и самото признаване на тази титла. Думата [[цар]] произлиза от ''[[кесар]]'' и ''[[цезар (титла)|цезар]]''. Доколкото Русия претендира да бъде „[[Трети Рим]]“, никоя друга православна държава не смее да въведе тази титла. През 1910 г. в подготовка на балканските войни цар Фердинанд е в [[Петербург]], където организират тържествена, „царска“ церемония за посрещането му.
Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]].
| |||