Разлика между версии на „Джироламо Савонарола“

редакция без резюме
м ({{lang-it}})
{{Биография инфо|
име= Джироламо Савонарола|
портрет= Savonarola.jpg|мини|
описание= |
роден-място=[[Ферара]], [[Италия]]|
== Биографични данни ==
[[Файл:Ferrara, casa paterna del savonarola.JPG|150px|мини|вляво|Родната къща във Ферара]]
Роден в семейство на благородници във Ферара или в Окиобело на 7 км от Ферара, Джироламо Савонарола получава образование в местния университет, където изучава Библията и трудовете на [[Тома Аквински]] и [[Аристотел]]. Бързо се проявява като остроумен и пламенен критик на клерикалното статукво като само на 20 години пише първите си критични творби "De Ruina Mundi' ("За„За западането на света"света“) и "De„De Ruina Ecclesiae"Ecclesiae“ ("За„За западането на църквата"църквата“) (1475 г.), в които нарича папската курия „горда, но фалшива уличница“.
 
Савонарола постъпва в Доминиканския орден през 1475 г. в [[Болоня]]. В този град той получава и значително школуване в ораторско майсторство. През 1490 година брат Джироламо е изпратен от ордена си във Флоренция, която по-късно нарича „градът на моята съдба“.
[[Файл:Monumento a Savonarola 1.JPG|200px|мини|вдясно|Паметник на Савонарола във Флоренция]]
Във Флоренция Савонарола започва да разпространява проповедите си, наситени с упреци против покварата на обществото, със заплахи срещу принцовете [[Медичи]], срещу [[Рим]] и папата [[Александър VI]] (Родриго Борджия) и с пророчества за Края на дните. Савонарола проповядва, че християнството означава доброта, а не парадиране с богатства и разкош, той не желае война с Римската църква, а само да я очисти от покварата.
През 1494 година френският крал [[Шарл VIII]] напада Флоренция и прогонва властващите там Медичи. Тогава настъпва звездният миг на Савонарола, който става управник на града и въвежда своеобразна форма на демократична република, наречена „Християнска и религиозна република”, обвързваща закона с християнския морал. Фанатизмът на Савонарола и неговите последователи достига своя апогей през 1497 г., когато е издигната [[Клада на суетата|Кладата на суетата]]. От врата на врата те събират всички предмети, свързани с моралния упадък – огледала, козметика, неприлични картини, езически книги, скулптури, настолни игри, шахматни дъски, музикални инструменти, красиви дрехи, дамски шапки, творбите на „неморални” поети – и ги изгарят на огромна клада на [[Пиаца дела Синьория]] във Флоренция. Много прекрасни ренесансови произведения на изкуството, включително картини на [[Ботичели]], са загубени завинаги.
Флоренция скоро се уморява от Савонарола заради жалкото политическо и икономическо положение на града. Народът се разбунтува и папа [[Александър VI]] не закъснява да се възползва. На 13 май 1497 г. той отлъчва Савонарола от църквата, а през 1498 година изисква неговия арест и екзекуция. Избухват безредици, но най-накрая доминиканецът се предава и са му повдигнати обвинения в ерес, антидържавна дейност и религиозни грешки. След дълъг период на изтезание Савонарола е принуден да подпише пълни признания и на 23 май той и последователите му са изгорени на клада като еретици на Пиаца дела Синьория (Piazza della Signoria) – точно там, където те издигнали Кладата на суетата предната година.
 
През 1494 година френският крал [[Шарл VIII]] напада Флоренция и прогонва властващите там Медичи. Тогава настъпва звездният миг на Савонарола, който става управник на града и въвежда своеобразна форма на демократична република, наречена „Християнска и религиозна република”република“, обвързваща закона с християнския морал. Фанатизмът на Савонарола и неговите последователи достига своя апогей през 1497 г., когато е издигната [[Клада на суетата|Кладата на суетата]]. От врата на врата те събират всички предмети, свързани с моралния упадък – огледала, козметика, неприлични картини, езически книги, скулптури, настолни игри, шахматни дъски, музикални инструменти, красиви дрехи, дамски шапки, творбите на „неморални”„неморални“ поети – и ги изгарят на огромна клада на [[Пиаца дела Синьория]] във Флоренция. Много прекрасни ренесансови произведения на изкуството, включително картини на [[Ботичели]], са загубени завинаги.
==Библиография==
 
Флоренция скоро се уморява от Савонарола заради жалкото политическо и икономическо положение на града. Народът се разбунтува и папа [[Александър VI]] не закъснява да се възползва. На 13 май 1497 г. той отлъчва Савонарола от църквата, а през 1498 година изисква неговия арест и екзекуция. Избухват безредици, но най-накрая доминиканецът се предава и са му повдигнати обвинения в ерес, антидържавна дейност и религиозни грешки. След дълъг период на изтезание Савонарола е принуден да подпише пълни признания и на 23 май той и последователите му са изгорени на клада като еретици на Пиаца дела Синьория (Piazza della Signoria) – точно там, където те издигнали Кладата на суетата предната година.
 
== Библиография ==
* Мариети, Марина. Савонарола. Враца, Одри, 2001.
*''Prison Meditations on Psalms 51 and 31'' ed. John Patrick Donnelly, S.J.
*The Compendium of Revelations in [[Bernard McGinn (theologian)|Bernard McGinn]] ed. ''Apocalyptic Spirituality: Treatises and Letters of [[Lactantius]], [[Adso of Montier-en-Der]], [[Joachim of Fiore]], the [[Franciscan Spirituals]], Savonarola'' (New York, 1979
*Savonarola ''A Guide to Righteous Living and Other Works'' ed. Konrad Eisenbichler (Toronto, [[Centre for Reformation and Renaissance Studies]]) 2003
*''Selected Writings of Girolamo Savonarola Religion and Politics, 1490–14981490 – 1498'' ed. Anne Borelli and Maria Pastore Passaro (New Haven, [[Yale University Press]], 2006)
* Григорий VІІ. Торквемада. Савонарола. Лойола. Челябинск, 1998, 438 с. (Жизнь замечательных людей. Биографическая библиотека Ф. Павленкова, 5).
 
 
[[Категория:Италиански духовници]]